Историята На Нови Полубогове

5.Признанието

Гери

След всичките джиджави обяснения,среща с  дружелюбен кентавър и настаняване в хижата на Аполон,доста по бързо успявах да приема цялата нахвърлена информация за това, че сме полубогове и че отсега нататък сме част от гръцката митология. Поне беше по интересно от един обикновен скучен петък,затова нямаше за какво да се оплаквам. А и нали винаги съм искала нещо подобно да се случи,затова още по добре! Нямаше за какво да се притеснявам толкова.Дори това никъде да не беше описано с книгите за гръцка митология, не можех да си представя по добър начин по който да се случи всичко. Самата идея за лагера,хижите и всичко беше страхотна!Да може би ми трябва малко време да свикна със всичко, но дори още от сега нямам толкова проблеми да свикна с това място.
Но беше така само докато не влязохме във хижата на Аполон. Влязохме вътре,след което осетихме смразяващите погледи на останалите лагерници. Сигурно не се случваше всеки ден да дойдат няколко нови полубога, така от нищото и то да се натресат в хижата на Аполон.Но като цяло не изглеждаха и много лоши. След като Анди ни представи на тях и им каза, че ни трябва място?веднага се появиха три свободни легла, на които ние разбира се веднага се сгромолясахме. След такъв ден това беше най приятното нещо...минус факта, че не можем да гледаме филми. Но разбира се в този момент Анди трябваше да дойде и да каже,че ще трябва да облечем оранжевите тениски на лагера.
Разбира се аз нямаше как да си оставя тениската на Nirvana за някаква такава тениска, но ми казаха че е задължително, но поне след като я облякох Анди ми позволи отгоре да си облека ризата. Все пак след всичко трябваше да сме фешън, нямаше как да оставим  всичко просто ей така... Но се  надявам след всичко това, което казах да не се окажа дете на Афродита.
-Е готови ли сте да ви разведа из лагера? - попита Анди,а ние я погледнахме тъжно.
-Не може ли малко почивка след всичко? Прекалено много неща станаха! - каза Криси която май искаше просто да поспи.
-Неп! После нямаме да имаме много време! А и после трябва да помагам на няколко човека от хижата на Арес. Затова да тръгваме! После ще можете да почивате колкото си искате.
Нямахме силите да спорим с Анди, затова тръгнахме да разгледаме лагера  с нашия личен гид.
Показа ни всички хижи-тази на Зевс, Хера, Хефест, Хадес,Посейдон,Деметра, Афродита Хеката и всякакви други.
Тази на Зевс изглеждаше малко скучна. Или беше това или факта, че не харесвам Зевс. Надявам се да не му се окажа дете, че тогава вече ще е гадно. Много интересни бяха хижите на Хефест, Дионис,Посвйсон.Изглеждаха доста джиджави,като цяло целия лагер беше джиджав.
Анди ни показа бялата къща и  каза, че там са стаите и повече неща,и това че главно там седят Хирон и Дионис. Оказало се, че Дионис бил наказан не знам си колко години да живее в лагера, заради... И аз не разбрах за какво. Честно казано не слушах много.
-Горкия. Накаран е на сила да бъде обграден от тийнейджъри-възкликнах аз като разбрах.
-О повярвай ми.Наистина не му е лесно. Особено с повечето мрънкащи деца.
Представям си 100 години да си за обграден от мрънкащи деца на които трябва по някакъв начин да помагаш за да може някой де  да се реализират като...почти нормални хора. Лично на мен ми звучи ужасно. И на всичкото отгоре не може да пие, което сигурно е още по ужасно за бога на виното. Ако аз бях бога на енергийните напитки и някой ми забрани да пия, най вероятно щях да изпадна в депресия или да убия някой. Разбира се след всичките обяснения за трагичния живот на Дионис в момента, Анди ни заведе до стрелбището .
-МОЖЕ ЛИ ДА ОСТАНА ТУК! МОЛЯЯЯЯЯЯЯ-почна да се моли Никол като малко дете.
-Разбира се!-каза Анди,но с лека пауза- Но веднага след като приключим със обиколката.- Никол не беше много доволна от този факт и продължи да изглежда като нацупено пет годишно, на което са му взели близалката.
Но вместо да обръщаме внимание на емоционалното състояние на Никол, продължихме с разглеждането на лагера.
-Това е лагерния огън. Там правим приношеня за боговете, а това там е трапезарията.
По-натам ни показа мястото за фехтовка и за борбите или на кратко там където се упражняват бойните умения на боговете. Надявам се ако някой ден отидем там да не убием някой по погрешка.
-Не е препоръчително да влизате навътре в гората... Ще видите много създания или нимфи, които не обичат да ги безпокоят много. Може да видите оракула някъде наоколо ,по принцип тя гледа да не идва много, а и казва само едно предсказание на година.
-Чакай малко-прекъснах я аз.-оракула по принцип не е ли нещо като просто душа която си витае във Вселената и пространството ?
-О не. Оракула на лагера е Рейчъл!Така да се каже оракула е вътре в нея!
-Да да звучи доста интересно-каза със сарказъм Никол-Сега може ли да отида на стрелбището...МолЯяяяяЯяяяЯ .
-Ами добре.Отивай.-съгласи се Анди-Но внимавай,окей? А и да не забравям! Преди това ми дайте телефоните си и всички електронни средства !Не можете да ги използвате в лагера, защото така на чудовищата ще ви е по лесно да ви намерят!Дори да имаме защитна ограда не бива да са у вас.
-Стига де!Как се очаква,че ще слушам музика и ще гледам аниме!-оплака се веднага Никол.
-Спокойно ,ще свикнете. А и вярвай ми. Тук има много по интересни неща от колкото си мислиш.
Дадохме си телефоните обаче Анди ме погледна строго.
-Гери...дай ми и часовника.
-Стига де! Това е само ръчен часовник!
-Да но пак е електронен!
-Оф добре де! - оплаках се малко преди да го дам.
-Герииии - каза Анди и пак ме погледна на криво.
-Какво сега?!?
-Слушалките.
-Добре де...- подадох и ги и тях. Вече нямаше какво да ми иска-
-ГерИииииИИ!
-О стига де!
-Колонката.
-Ама тя е скъпоценното ми!
-Гери....- каза тя и ме погледна, а аз спечелих малко време за да се сбогувам с колонката ми. Тя преживя толкова много и присъстваше на толкова много важни събития за мен...но ето, че дойде и края.
-Така вече става!- каза Анди и ги прибра в някаква торба. Сигурно ще ги изгори или строши, но само при мисълта,че ще направи нещо на колонката ми стана лошо.
-Сега може ли да отидаааааа!-измрънка Никол за последно.
-Отивай!Забавлявай се,но не внимавай! -изкрещя Анди,а Никол вече беше хакнала към стрелбището.
-Доста интусиазирана изглеждаше. За първи път от доста време изглеждаше толкова развълнувана - каза Криси и се засмя леко.
-Дап.И за първи път не говори толкова за аниме. -казах аз,но поне се радвах ,че още са останали някакви емоции в нея,а не е ходещо зомби което си гледа само в телефона.
-Между другото Анди.Какво е онова място там. Виждам че е нещо като плаж и изглежда доста спокойно-попита Криси,която разбира се изглеждаше доста заинтересована.  Тя винаги искаше някакво приключение затова не се и очудвам.
-По принцип ни е забранено да ходим там.Но има хора които ходят...Но не ти препоръчвам да отиваш там. По близо е да бариерата и е по вероятно да ни надушата чудовищата или като цяло да стане нещо.
Обясни ни, че бариерата предпазва от чудовища, както ни обясни и за мъглата.
-Добре,но все пак изглежда джиджаво-каза леко замислено Криси.
Не знам защо не изглеждаше толкова щастлива. Точно тя беше човека който най много искаше нещо забавно и интересно. И колкото и странно да беше всичко си мислех,че поне тя няма да му мисли толкова. Нямам представа какво и имаше през цялото време. Тя винаги е искала приключение, а в момента не изглеждаше добре. Това не беше позитивния идиот който познавах.
-Хей идиот.Добре ли си? -попитах я аз леко насмешка, за да може да се опитам да оправя малко настроението.
-Да разбира се.Но леко ми се спи.Ще има ли проблем ако отиде да спя?
-Не спокойно.- каза Анди, но на мен въобще не ми беше спокойно.
-Хайде де! Спиш цял ден! Тамън е забавно и всичко е супер и пак ще спиш.
-Извинявай. Просто наситина ми се доспа. Обещавам ти, че няма да е повече от 2 часа. - каза тя, и просто не исках да съсипвам още повече настроението. А и нямах право да я виня за това.
-Ох... Окей отивай.Но ми обещаваш после, че ще се забавляваме - казах аз и си изчаках обещанието.
Криси се усмихна леко и ми стисна ръката.
-Обещавам.
-Добре. Ние с Гери и Никол ще те чакаме после при лагерния огън. А ако решиш да дойдеш по рано все ще намериш начин да ни намериш. - каза Анди и Криси кимна.
Не след дълго време тя тръгна, а ние продължихме да обикаляме.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
С Анди отидохме до трапезарята и влязохме да хапнем по нещо. Изглеждаше доста голямо и красиво. Имаше много маси, имаше много хора и сатири които обикаляха, виждаха се различните символи на всеки бог и имаше доста неща.
-По принцип всяка хижа си има собствена маса, но почти никой не сяда така както трябва, а и без това още не се знае на кой си дъщеря така, че си добре дошла на масата на Аполон!
-Благодаря ти Анди.Доста се радвам, че сме заедно и не ни разказва всичко някакъв странен тип от хижата на ъм... Дионис примерно.
-О не! Те са доста забавни хора. Доста интересно щяха да ти разкажат нещата но сигурно по някое време щеше да им писне. По скучно щеше да ти е ако някой от хижата на Атина ви развеждаше. Не са толкова скучни, но досещаш се... Говорят доста повече факти.
-Да не ми беше трудно да се досетя.
-Все пак такава ми е задачата. И се радвам, че все пак успях да ви разведа от лагера!
Точно в този момент някакво момче, дотича до нас.
-Анди! Моля те ела. Кейти от хижата на Ирида пак се спъна и си мисли, че крака и е счупен. Обясни и как работят костите и че не всичко до което се докосне може да и счупи нещо.
-Разбира се сега идвам! Гери извинявай, но трябва да вървя. Ще се видим после.
-Стига де сама ли ще остана! Исках да си поговорим още малко!
-Извинявай. Все ще намериш някой с който да говориш. Сигурна съм! - каза тя и се запъти към вратата с другото момче.
Доста лесно и беше да го каже, но май забравяше факта,колко зле мога да общувам с хора и колко антисоциална съм. Дори беше цяло чудо ,че изобщо имах приятели. Но все пак нямах никакъв друг избор освен да стоя тук или да се върна в хижата,а нямах такива намерения,колкото и уютна да беше тя.
В трапезарята нямаше никой друг освен мен и още няколко тийнейджъра  седящи на другата маса.Изглеждаха доста интересни.Повечето изглеждаха на около моята възраст и забелязах как гледат някакви чертежи и явно се опитваха да направят нещо. Предположих, че са деца на Хефест.
Ако не сега няма кога... Може би е по добре да се запозная с тях... -казах си аз на ум макар и не много сигурна.
Отидох до масата и ги поогледах малко по добре. Правеха нещо като минятюрен дракон, който изглеждаше доста сладко, но май нещо не им се получаваше,защото не тръгваше и излизаше пушек от него.
-Ъммм... Здравейте!- казах аз и изчаках отговор... Който за жалост не получих.
Дойде момента на неловкото мълчание и неловкия момент!Ах колко мразех тези моменти!
Очевидно и те не бяха много разговорливи,но все пак се вгледах по добре в това което правят.И разбира се разбрах защо нещата не им се получават-Бяха объркали мястото на което слагат маслото ,за да се задвижи дракона, бяха объркали и реда на зъбните колела и затягането на отворния щит. И просто нямаше как да не се обадя и да им кажа за грешката им... Най вече за да ги дразня де.
-Извинете ме за това,че ви прекъсвам ,но го правите грешно!
-И кой паднал полубог от небето реши да ни казва какво да правим така от нищото?Сеедно разбираш нещо. -заяде се едно момиче с мен и аз определено исках да и забия един шамар.
-Ами не знам, но май съм човек, който по добре може да разбере тези чертежи от вас!
Всички замлъкнаха, очевидно обидени, а аз без да питам просто грабнах чертежите и почнах да ги разгледам. Блъснах няколко от децата и грабнах машинното масло. Сложим малко на няколко от зъбните колела. Едното беше сложено накриво затова извадих отвертка от джоба си, която е доста практично да нося в себе си макар  че всички отричаха, и оправих колелото и после започнах да завивам още няколко болчета. Разбира се осетих отново онова осещане,което винаги освшах като правех нещо. Чувствах как мога да направя всичко и малко по малко осещах вдигането на температурата във въздуха около мен. Но сигурно е от глобалното затопляне.
Завинтих последните няколко гайки, сложих още малко от машинното масло, затворих капака където седяха тези неща и натиснах копчето за 'събуждане' на дракона.
Поне едно знаех, че този път дракона си беше добре.
-Ама... Ти как го направи?! -пита смаяно едно от децата. -Опитваме се от една седмица
-Просто е! Просто действах, а и беше лесно! Поне този път не дими! А и очевидно съм по умна от децата на Хефест! - казах аз с цел да ги издразня и се усмихнах, чакайки да видя как ще реагират.
Но вместо да получа разярени физиономии видях как всички ме гледаха смаяно... Или беше от дима около мен.
Дракона не димеше, но от някъде другаде излизаше пушек...  ръцете ми почнаха да димят и да излизат леки искри от тях.Сигурна съм,че не беше някакъв магически номер за да ги впечетля още повече, нито знаех да съм и таен магьосник,защото ако получа и писмо от Хогуортс вече ще е прекалено. Нямах представа какво се случваше. Изведнъж всички ме зяпнаха още по странно и смаяно и няколко от децата даже се отдръпнаха.
-Какво има?! Какво става!?!
-Ти...ето как го направи. Това обяснява много-каза едно от момчетата-някой да повика Хирон веднага!
-щЕ можЕ лИ нЯкой дА мИ обясни!
В следващия момент Хирон дойде(доста бързо, но какво очаквам... Наполовина кон е)
-Хирон! Поне ти ми обясни какво се случва!
-Гери!Какво става?- тръгна да казва той ,но в следващия момент и той спря и ме зяпна.
Край.И той онемя.
-Гери...Ти си дъщеря на Хефест! -каза той и този път аз бях очуденото онемяло същество.
-Аз съм какво? - казах аз малко тъпо с опит да обмисля изречението.
Аз бях дъщеря на Хефест.Дъщеря на Бога на ковашкото изкуство и огъня. Оказа се,че вече бях призната. Над мен сияеше знака на Хефест, който ме призна за своя дъщеря.Винаги съм искала да познавам баща си...и ето най-сетне разбрах кой е. В следващия момент просто замлъкнах, но излезе по голям проблем. От ръцете ми вече почна са излиза огън и без да искам запалих една от масите...
или по точно запалих цялата трапезария.