Историята На Нови Полубогове

14.Разпитът

Гери

-Слушаме!Искам да ни обясните всичко!
-Много е сложно...
-Едва ли е по сложно от математиката -каза Криси, която беше инвалид по математика.
-Всичко започна миналата година... -почна Фин, който май не му се разказваше много.
-Искаме точен разказ!
-Колко точен?-попита Даниел, което беше най-тъпия въпрос. Знам, че той просто искаше да отбие темата.
-Ти се шегуваш! Добре е да започнем от съществената част!-каза Никол вече прекалено изнервена.
-Ок... Значи... Виктор е отвлечен!
-Това вече го знаем!Не претупвайте нещата! От кой?-вече ядосано почнах аз.
-Добре... Нека аз продължа.-каза Фин вече и той ядосан.-Всичко почна миналата година.Накратко един наш... Така да се каже...приятел...се опита да ни унищожи...
-МОЛЯ?-изкрещяхме аз, Криси и Никол в един глас.
-Не се трогвайте...Както и да е.Не се опита да унищожи само нас. Опита се целия лагер.Тогава няколко човека отидохме на подвиг. Както знаете подвиг е онова нещо където ни изпращат да направим нещо полезно за света на боговете, полубоговете и простосмъртните. Това е най-тъпия начин по който мога да го обясня.
-Да го приемаме ли лично? -попита Никол сеедно е обидена, но и тя знаеше, че нямаше да го разберем ако беше обяснено по друг начин.
-Не!Просто ми е най-бързо да го кажа така. Както и да е! Защо говорим за това?!? -крещеше Фин,който вече наистина се ядосваше.
-Да се върнем на историята моля?!?
-Да!Както и да е. Аз,Даниел и още няколко човека отидохме на подвиг. Единия от нас беше Виктор.Заедно отидохме да спрем този човек.
-Успяхте ли?
-Горе-долу...
-Смисъл?
-Не съвсем. Така да се каже...Той ни изигра.-намеси се и Даниел.
-Как така ви е изиграл?-попита Криси.
-Помисли си... Няма пещера в гората... Изглеждаше ли реално тя като беше там? -зададе и въпрос Фин.
-Не много...
-После сети ли се да се върнеш обратно по пътеката?
-Всъщност... -намесих се аз-после пътеките ги нямаше...
-Мисля, че сами ще си отговорите.
Заедно с Криси и Никол почнахме да мислим. Как по-дяволите изчезнаха. А и Криси каза, че не е било много реално. Сетих се! Това не може да е нищо друго освен...
-Илюзия...
-Точно!
-Чакай... бил е илюзионист?
-Нещо такова.
-Както и да е! И защо е отвлякъл Виктор.
-Върнал се е.Отмъщение.
-За какво?
-Че се опитахме да го спрем! Закле се да се върне някои ден.
-Добре! Какво правим още тук? Не трябва ли да отидем и да кажем на някой? Да отидем да спасим Виктор?!? -вече изперквах тотално.
-Не е толкова лесно-каза Анди, която отдавна не беше казвала нищо. Трябва много подготовка преди да се тръгне на подвиг. А и на подвиг могат да ходят само по трима.
-Тогава как? Вие сте били повече от трима!?!
-Тогава беше различно! -каза Даниел видимо ядосан.
-Добре защо просто не кажем на някой.
Часовника в стаята почна да звъни. Вече беше 20:00 часа. Кога мина времето?
-Чудесно! Сега да отидем и да кажем на Хирон! -казах аз и се запътих към вратата.
-На никой няма да казваш!-спря ме Даниел.
-Защо?
-Хирон няма да позволи веднага да тръгнем на подвиг. Ако му обясните нещо, най много да ви накаже за това, че сте ходили в гората.
-И защо няма да иска да спасим един от сатирите?
-Защото предния път щяхме да умрем. И не мисля, че ако разбере, че човека, който щеше да ни заличи се е върнал ще се зарадва. Най много да каже на някой друг да се справи с това.
-И защо просто не му обясним по човешки начин??? -почна Криси.
-Пак ли трябва да обяснявам? -почна да се заяжда с нея Даниел.
-Не се заяждай с нея! -почна Никол като се изправи от стола и се намеса в караницата.
-Хора спрете да се карате! -изкрещя Анди, която мразеше приятелите и да се карат, но така влуши нещата.
Всички се надвикваха и караха. Не можех да чуя собствените си мисли. Богове в какво се набърках! По едно време Фин също се ядоса. Извади една свирка от джоба си и толкова силно извири с нея, че от това вече мозъка ми щеше да гръмне.Поне всички млъкнаха.
-Така! Никой няма да казва нищо на никой! Ако някой разбере, ще му кажем, че всичко е било шега. Ще обясним всичко на Хирон утре сутринта! Сега да отиваме на лагерния огън и никой не знае нищо! Окей?
-Окей! -изкрещяхме всички само и само да не извади пак онази ужасна свирка, която сигурно той е изобретил.
Вече бях тотално объркана.И със сигурност вече бяхме намесени във всичко. Защо все още имах чувството, че някой крие нещо? Ооо да.Те все още криеха нещо от нас. Но не се тревожех за това. С течение на времето ще ни кажат всичко. Сигурна съм. Сега единственото, което беше важно е да спасим Виктор.Всичко ще излезне на яве.
А сега просто се дръж нормално Гери... Ти не знаеш нищо...