Историята На Нови Полубогове

19.Може би среща с роднина?

Криси

Тъмнина и само тъмнина. Това е единственото нещо, което виждах или по точно сънувах. Не се оплаквам де,по добре е от колкото да сънувам пожари.
По едно време осъзнах, че съм будна. Погледнах часовника и беше четири часа през нощта.Всички около мен спяха.
Имам многоооо въпросииии.От самото начало имам въпроси. Дори не знам какво не знам, че трябва да знам. Трябва ли да знам нещо или не трябва? Засега кое е най важното... Да спасим Виктор? Ами май е това... Но кой по дяволите е човека който го е отвлякъл... Защо е искал да унищожи лагера и приятелите му? Ами ако Виктор вече е мъртъв??? Нееее няма как... Или има... Ами за каква карта става въпрос? Все още не знам какво се случва със живота ми... Ами пожара? Ще има ли пожар или не????
Объркана съммммм!
-Криси защо си будна и си говориш сама във четири часа през нощта? -попита ме Анди, която се беше събудила и говореше тихо за да не събуди останалите.
-На глас ли говоря...
-Ами да. Искаш ли да поговорим?
-Незнам... Може...
С Анди отидохме в кухнята и седнахме на масата. Имаше карта на света на масата, но не ми беше до География в момента.
-Кризата на полубога, а?-попита ме Анди.
-Криза???
-Да. Всеки полубог в началото се депресира и почва да си мисли какви ли не неща. По точно си объркан много и нямаш представа какво се случва.
-Ами... Може да се каже, че това...
-Не трябва да се притесняваш за това. Всеки се притеснява, но няма смисъл. Накрая просто осъзнаваш, че е реалност. Ще разбереш, че да си полубог има и плюсове.
-А минусите, делението, умножението????
Анди само се засмя и ме погледна.
-Не се тревожи. Няма за какво.
-Но всичко е толкова объркващо и имам толкова много въпроси на, които и ти трябва да ми отговаряш.
-За всичко трябва време и търпение и сама ще разбереш всичко.
-Мислиш ли, че имам достатъчно мозъчни клетки за тази работа? Едно уравнение не мога да реша като хората, а ти ми казваш, че сама ще се сетя.
-Спокойно. Вярвам в теб!
-Ами ако аз не вярвам в себе си?
-Повярвай!
След това просто не казах нищо. Тя е права. Не съм единствената, която се тревожи... не, че Никол и Гери изглеждат разтревожени, но едвали и на тях им е лесно.
-Сега да ходим да спим. Утре ни чака тежък ден.
-Права си. Благодаря... -казах аз, прегърнах Анди и се върнахме в другата стая.
Не след дълго вече бях заспала.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Беше сутрин... Лъчите на слънцето влизаха през прозореца. Беше спокойна сутрин за Ню Йорк. Първия път в тази седмица през, която сигурно ще мога да се наспя без да се събуждам по най ужасния начин.
-СТАВАЙТЕЕЕЕЕЕ!-изкрещя някой и съсипа момента...
-Какво по дяволите става! -изкрещя Гери и метна възглавница по Алис, която беше въпросния човек, който съсипа всичко.
-Шест часа е... Защо трябва да ставаме? -попита Никол.
-Майка ми се връща след един час и не мисля, че ще е доволна да види шест непознати човека в къщата!-разкрещя се Алис.
-Не сме непознати!Приятели сме-Каза Гери леко убидена с ръка на сърцето за драматичния момент.
-Да, но не ви познава! Трябва да се оправите и да тръгнете колкото се може по скоро!
-Успокой се ще си тръгнем и никой няма да разбере, че сме били тук.
-Ако не броим възглавницата и умрелите рибки-припомних на Алис, което не беше добра идея, защото ме погледна със злобен поглед.
Почнахме да се оправяме, а Гери и Никол почнаха да събират кенчетата от енергийните напитки. Не след дълго бяхме готови.Нарамихме раниците и тръгнахме да се сбогуваме с Алис, но Даниел ни прекъсна:
-Добре, купих билетите за влака. Тръгва във 9 часа така, че имаме време, ще почакаме малко на гарата докато дойде влака.
-А,въпрос до къде е влака? -попитах аз, защото бях леко назад с информацията.
-Детройт.
-Чакай, чакай, чакай-прекъсна го Гери-не ми казвай, че ще пътуваме 14 часа с влак...
-Да. Нямаме друг избор! Вие поискахте да тръгнем на този подвиг. Вие сте си виновни.
-Както и да е. Всички ли взеха всичко, което ни трябва.
-Ами... Оръжия, билети, някакви джиджави монети, които ни дадохте в началото, амброзията е у Анди, храна.... НЯМАМ ЕНЕРГИЙНИ-изкрещя Гери и имам чувството, че цял Ню Йорк ни чу.
-О боже-каза Алис и се хвана за главата-Ами вместо снощи да седеше и да пиеше енергийни една след друга МОЖЕШЕ да запазиш нещо за пътуването!
-Не ми крещи! Не съм виновна аз... И Фин е виновен.
-Винаги така казваш Гергано!
-Хора... -опита се да каже нещо Анди, но никой не я чу,а Алис и Гери продължаваха спора-Хора....ЩЕ МЕ ЧУЕТЕ ЛИ!
Всички се обърнахме към Анди и се учудихме какво става.
-Къде е Фин?
Окей... Това вече беше проблем.
Почнахме да претърсваме къщата за изчезнал полубог.
-Няма как да е изчезнал от нищото! -почна да мисли Даниел.
-Може да са го отвлекли.-Даде ужасната идея Алис, но тази на Никол беше по зле:
-Може да е отишъл на страната на илюзиониста!
-Познавам го.... Не би го направил.
За първи път аз бях единствения оптимист и разбираш ли, реших да кажа най-тъпото нещо:
-Ами ако е отишъл да купи енергийни или откъде да знам... Да нахрани кокошките...
-Криси чуваш ли се по-дяволите! Кокошки???? -почна да вика Алис.
-Откъде да знам не ме вини! Опитвам се да оправя положението!
-Момичета не се карайте!Ще измислим нещо!
-Вината е моя! Не трябваше да спя! Ако е станало нещо? -почна Даниел.
-О стига де не е твоя вината-почна да го успокоява Никол.
-Не трябваше да идвате тук-почна да се оплаква Алис.
-Стига де това ли ти е проблема в момента??? -почна Гери да се заяжда.
Иии с Алис вече се караха, а другите заедно с тях... Какво по-дяволите е станало.
И точно тогава ушите ми просто се отчаяха.Щастлива ли трябваше да съм или не, че чух противнита джиджава джаджа на Фин,която използваше предния път като се скарахме,идваща от входната врата. Не след дълго спря.
-Всеки път ли като се карате трябва да използвам това? -каза Фин нахилен до уши, носещ пликче със златни рибки...
-Къде по-дяволите бешеее???-изкрещя Алиса, която не очаквах точно тя да го пита.
-Ами да ти купя нови рибки!-каза Фин и подаде торбичката с рибките на Алис.
Тя просто замлъкна и гледаше рибките.
-Аз... Ъммм....
-Мисля, че трябва да кажеш благодаря-прошепна Гери на Алис.
-Ъм... Да... Благодаря.
-Няма за какво!
След малко неловко мълчание Даниел провали сладкия момент:
-Влюбените гълъбчета... Нямаме проблем да седим и да ви гледаме, но бързаме!
-ДАНИЕЛЕ! -изкрещя Фин и оглушахме, но това е друг въпрос.
-Да няма да е зле да тръгнем!-каза Фин,взе си раницата и тръгна да излиза.
-Е да тръгваме към гарата най-сетне!
Но точно тогава някой друг влезе през вратата... Майката на Алис. Която...не изглеждаше много учудена.
-Мамо... Аз... Мога да обясня! -почна Алис.
-Това приятели ли са Алис?
-Ами... Да... Аз извинявай, че не ти казах! Просто...
-Няма проблеми. Сигурно е било спешно да дойдат. От къде идвате?
-Ъм... Лонг Айланд... -каза Фин.
Въпроса е защо питаше след като знаеше, че живеем в Ню Йорк.
-Там е хубаво място. Живеех там преди.
Всички просто се споглеждахме и се чудихме какво се случва. Познавам майка ѝ... Не мислех, че ще го приеме толкова добре.
-Защо не останете още? Или бързате?
-Ами леко бързаме... -почна Гери.
-Няма да ви задържам. Тръгвайте.
Доста учудени се запътихме към вратата, но майката на Алис каза още нещо...
-О и Гери, Фин... Предайте поздрави на баща ви!
Трябваше де реагират бързо и просто и двамата казаха
-Добре!
Тръгнахме и май чак после се сетиха кой е баща им.
Това беше странно... Но не го мислехме много. Имаше 15 минути до влака и трябваше да бързаме. Тичахме до гарата и отидохме до 9 платформа ( не 9 ¾ няма да ходим в Hogwarts) и най сетне се качихме във влака.
-Няма ли на хората да им е странно шест деца сам сами към Детройт? -попитах аз останалите.
-Повярвай... никой не го интересува. Колко пъти сме ходили там-отговори Даниел-И ето го нашето купе!
Беше голямо и уютно за влак. Точно шест места и една маса посредата.Седнахме по местата и Гери почна да рови за енергийна докато не разбра, че няма...
-Значииии Фин... Купуваш рибки на гаджето! Но не купуваш енергийни за сестра си!
Фин само почервеня и отклони темата:
-Нямате ли въпроси? Винаги имате попринцип...
-Не много. -каза Гери.
-Аз да!-казах доста въодушевено -Първо. Друг път сте ходили там... Ако съдя правилно.
-Ами ... Няколко пъти... -каза Даниел.
-Чакай, не ходихте ли само за подвига?
-Преди това също бяхме ходили. Преди подвига. Просто... Беше място което ходихме всяко лято. Беше нещо като приятелско място.
-Нашето място...-допълни Фин.
-И какво се случи? -попита Никол.
-Ами... Последния път там беше подвига... Може да се каже, че всичко там вече е умряло.Природата, времето... Спомените.
-А защо? -попита Гери.
-Трябва ли да им казвам всичко? -попита Фин гледайки жално към Анди, а тя просто замълча.
-Както и да е-продължи Даниел-В момента човека, който се опита да унищожи лагера се е върнал и е взел Виктор.
-Защо е искал да унищожи лагера, след като сте му приятели?
-Преди майка му служеше на Кронос.Преди няколко години имаше война. Война между полубогове и боговете срещу Кронос и хората, които беше събрал. Кронос беше умен и беше привикал някои от "забравените богове", и полубогове които мислеха, че са отхвърлени.
-Имаш предвид, които не са признати?
-Не са признати или на които не им се обръща внимание. Звучи дебилно така казано, но той надделя и те отидоха на негова страна заедно със някои богове.Тогава се състоя война, но накрая победихме.
-Тогава също са изчезвали полубогове. Това значи ли, че...
-Не, не, не -прекъсна го Анди-Невъзможно е Кронос да се върне в близките.... 500 години или повече.
-Да но дотогава трябва да се формира нова армия.
-Имаш предвид, че човека, който е отвлякъл Виктор събира армия за 500 години по-късно?-попитах аз.
-Не точно. Или това или ще се опита да унищожи лагера. В двата случая не е добре!
-Но тогава... На кой бог е син? -попита Никол, което беше доста уместен въпрос.
-Хеката.Дъщеря на Астерия и Перс, братовчедка на Аполон,богинята на магията. -осведоми ни Фин.
-А същинските корени на родословното ѝ дърво можеш ли да кажеш?-каза саркастично Гери.
-Е мисля, че толкова информация ви стига засега!-каза Даниел и почна да рови из раницата си.
-Да слушаме музика???-каза Гери и извади колонка от раницата ѝ.
-Не ми казвай, че...
-Да сама я направих! Фин ми показа как!
-Да съжалявам ли за това? -попита ни Фин.
-Малко. Но споко тя пуска хубава музика! -каза Никол.
Ииии се почна.... Гери пусна Yungblud, а Никол, Фин и Анди почнаха да играят на карти.
Залипсваха ми слушалките и телефона с плейлиста на Twenty one pilots и Imagine Dragons. Не че Yungblud имаше лоша музика.
- Аз ще спя. -казах аз и се нагласих да спя.
Все пак мотото на живота ми "когато няма какво да правиш...спи".... Не е това но звучи логично за дъщеря на Хипнос.
Няма и няколко минути вече бях заспала.
Беше тъмно около мен. Нямаше нищо. Почнах да вървя нанякъде дори да не знаех накъде. Не знаех на къде отивах.
Какво толкова можеше да се случи? Просто сън. И сега ако се случва както в драматичните филми, ще ми падне пиано на главата и ще умра и ще се окаже истина,а не сън, но хей трябва да съм оптимист нали? Както беше тъмно стигнах до някаква стена. Цялата стена беше пълна със снимки.Имаше снимки на нас през лятото... Беше забавно лято.Липсват ми тези моменти. Ако никога не е същото. И тогава чух някакъв глас, но нямаше никой около мен.
-Не трябва да се страхуваш от това.
-Кой по дяволите е там! Имам кама и не ме е страх да я мятам!
-Никой от който трябва да те е страх. Тук съм за да помогна.
-Мога ли да ти вярвам?
Беше тъп въпрос след като повярвах на половин човек,половин коза. Защо да не повярвам на един глас идващ в съня ми?
-Спокойно можеш. Знам, че те е страх. Всеки го е страх да не изгуби спомените, приятелите, хората на, които най-много вярва.
Най сетне почнах да виждам фигура. Беше мъж на средна възраст, носещ пижама и чехли .
-Не трябва да те е страх от това. Не трябва да те е страх от бъдещето. Ще видиш, че хубавите неща се случват като вярваш.Вярваш в себе си и хубавите неща, които ще предстоят. Няма лошо да вярваш и в мечтите си. Няма лошо да премисляш нещата, но понякога прекалено много се задълбочаваме в малки незначителни неща.И това ни затваря в затвора на ума. Не искам да се страхуваш от това, което предстои. Не трябва да се отказваш.
-Но... Ако не знам какво да направя?
-Значи не вярваш достатъчно. Ти вярваше, че ще тръгнете на този подвиг нали?Ето сега сте тук. А дали ще успеете? Това зависи само и единствено от вас.Няма как да постигнеш нещо ако не пробваш.
Трябва да пречистиш ума си от всичко и да вярваш. А в основата на това се крие съня. Поспи и всичко ще е ясно! Нали?
Точно тогава снимките от стената почнаха,да падат,мъжа изчезна и аз почнах да се събуждам.
-КЕНТ! -изкрещя Фин и метна картите на масата.
-О стига де! Ти мамиш! Не е честно! -изкрещя Никол.
Гери все още слушаше музика, другите играеха на карти, а Даниел също спеше. Колко часа са минали откакто заспах? Един.... Еми супер...
Зачудих се кой по-дяволите беше човека в съня ми?Който и да беше...е много прав... И най накрая се сетих, че може би човека, който видях беше Хипнос...