Историята На Нови Полубогове

27.Семейни скандали и много драми O-O

Никол

-ХЕРМЕС?!?
-Ти... Наистина дойде?- попита Гери, която беше впечатлена от уменията си да призовава богове.
-Как няма да дойда? Няма да оставя сина ми и приятелите му след като им трябва помощ. Та какъв баща ще съм?
-Не знам ама той не изглежда много впечатлен от твойте родителски умения-
-МАРТА! Недей да разваляш семейния момент! Не я слушайте тя просто драматизира.
-Аз ли съм драматизирала.Ти рева на Титаник, а дори не бяхме на тъжната част!
-Да ама кораба беше прекалено красив, как да не се разчувствам!
-Искате ли да бъдете превърнати в кутии и да бъдете разнасяни по света? - попита Хермес вече отчаян, защо изобщо ги е взел.
-...Добре де... Млъкваме.
-За какво изобщо дойде? Не мисля че наистина чак толкова искаш да ни помогнеш.- каза Даниел, който не беше щастлив да го види. Той ми разказа че не харесва много баща си като цяло, затова не иска и той да идва. Не съм разпитвала за подробности, но не ми се виждаше толкова лош като баща.
-Знам, че е важно за вас, затова няма как да ви оставя тук. Недей да се държиш така, особено пред приятелите си. Аз имам предложение затова може да го изслушате.
-Не! Няма да приемаме предложения.Най- малко пък твойте.
-Даниел,поне го изслушай.Нямаме по добри опции засега . - каза Анди и той просто замълча.
-Знам, че ви трябва превоз. Като бог на пътуващите по света, мога да ви помогна и да намеря някакъв начин да стигнете до там до където искате.
-Това вече е добра идея! Аз съм съгласна. - каза Гери и изчака другите за съгласие.
-Да и ние. - казаха Фин и Анди заедно.
-Чакай ама плюшения динозавър си остава за мен нали :0  - каза Криси, придърпвайки кутията с плюшката по близо до нея.
-Разбира се, но все пак ми трябва разпсиката, защото все пак се водя, че съм на работа. -каза Хермес взимайки документите и чакайки отговор от сина си. А аз просто мълчах.
-... Оф добре. Но само ще ни помогнеш с превоза. Нищо друго.Ясно?
-Имаме сделка. - каза бога и се усмихна. Аз все още не виждах защо Даниел толкова го мрази.-Сега ще е най добре ако тръгнем към апартамента ми. От там ще мислим как да ви помогна.
-Имаш апартамент? - попитах аз и осъзнах че пак почнах с тъпите въпроси.
-Ние боговете не живеем само на Олимп. Някои от нас имат важни работи тук.
В този момент около нас почна да се появява някакъв облак дим.
-Е поне този път няма да пътуваме в метрото.
Дима заобиколи всички ни и се озовахме пред някакъв скромно изглеждащ блок в една тъмна уличка. Не се очудвах, че Хермес може да се телепортира.
Качих ме се в апартамента му.Изглеждаше... Доста малко за един бог. Имаше една стая, която се водеше хол, но имаше много кутии, папки с писма и всякакви опаковани неща. Направи ни впечатление как някои пратки и писма просто изчезват, а на тяхно място се появяват нови.Наистина ли така се праща пощата? Не се бях замсиляла за това досега.
-Настанявайте се сеедно сте у дома. -каза Хермес доста мило.
-От кога стана толкова гостоприемен? - попита го Даниел, а той просто замълча.
-Не мога да повярвам, колко мрънка през целия път.
-Да ви имам и връзката като син и баща. Вместо да седите и да си говорите за нормални неща като нормалните семейства вие само мрънкате.
Двете змии излязоха от джоба му и отидоха на масата. При което Гери веднага отиде да разговаря с тях.
-Значиии вие сте Джордж и Марта!
-Виж Марта! Най сетне някой иска да разговаря с нас!
-Недей така! Ще я изплашиш и няма да иска да сме приятели! Винаги ги плашиш.
  Те продължиха да се карат, а Гери почна да им задава въпроси от типа:каква музика слушате? А какво е да си змия?Това значи ли че не може да пиете енергийни.
През това време Криси седеше и ги слушаше, гушкайки плюшения динозавър, а Анди и Фин разглеждаха и се опитваха да разберат сложната система на изчезващите писма.
Аз седях с Даниел до Хермес, докато той почна да разглежда картата и да го разпитва на къде по точно искаме да тръгнем.
-Е, вие двамата сте заедно, така ли? -попита любопитно Бога при, което аз просто не можеше да мисля.
-Моля? Какво значение има това?
-Това значи да, нали?
-МолЯ, нЕ! - казахме аз и Даниел в един глас, а другите просто ни зяпнаха.
-Просто питам! Искам да знам какво се случва с любовния живот на сина ми. - каза той с мазна усмивка.
-Моля, те спри с тези въпроси и нека просто се върнем към пътя!
-Както и да е ще разпитам Афродита за това.Та на къде сте тръгнали.
- Трябва ни нещо за да стигнем до магистралата. От там ще се запътим към езерото-
-Чакай, чакай. Не ми казвай, че сте тръгнали на там на където си мисля. Към пещерата ли ще ходите?
Даниел просто замълча.
- Както и да е ще тръгнем към езерото и от там не ни трябва помощ-
-Даниел, отговори ми. Към пещерата ли сте тръгнали?
Всички просто се спогледахме, а Даниел пак не казваше нищо.
-Фин? Кажи ми на къде сте тръгнали. - попита Хермес
-Аз ъм....  бЗззЗззЗ ъм... Телефона ми звъни, трябва да вдигна. - каза Фин взимайки първото нещо в джоба му (което беше камък) и се направи, че говори по телефона. - Да, мамо? Да всичко е наред.
-Отивате при Филип нали!? Защо не ми каза?
-Не е твоя работа. А и не отиваме при Филип, а да спасим Виктор.
-Пак този сатир, а? Ти забрави ли какво се случи предния път там?!? Не може да отидете!?
- Вече сме го решили! Ти нямаш никакви право да ни спираш!
-Значи това не е подвиг? Хирон знае ли за това!?
-Ами напрактика донякъде знае- тръгва да казва Гери, а Криси просто и запуши устата.
-Даниел, знам че това е ваше решение ,но не е добре да ходите там само заради някакъв сатир.
-Не е просто сатир! Ако вие смятате, че те са просто сатири, не  е така! Не може да ми кажеш нищо, защото той ни е приятел! Но на теб какво ти пука?Нали всички вие смятахте Филип за мъртъв и просто си седяхте и не направихте нищо.- Даниел вече беше почнал да крещи, а аз се опитвах да го успокоя.
-Знаеш, че не е наша работа да се бъркаме в споровете при полубоговете.
-Спор? - той просто се засмя.- Ако си мислите,че това е само спор, сте в огромна грешка. Защо не се замислите за всички изчезващи деца в лагера, за това как преди три години двама полубога умряха точно заради Филип? И защо той полудя? Не знаете какви са му плановете. Не знаете че иска да унищожи лагера.Но го подценявате, защото е син на Хеката ,нали?
-Добре успокой се и нека просто поговорим. Не е добре да ходите там.И ти знаеш какво се случи преди, а и знаеш за картата.
-Какво значение има. Аз не вярвам в това!Не вярваше в онези тъпи магии нали. Затова не мисля, че ти пука много и за нас и това което ще се случва. Затова поне веднъж се опитай да се държиш като истински баща и ми помогни! И може би ако почне да ти пука повече за децата ти, може би ще успееш да разбереш, че аз наистина искам да отида и да спася приятелите ми!
Хермес просто седеше там и го гледаше в очите. Всички бяхме много объркани, особено след всичко казано. Дори двете вечно спорещи змии не казваха нищо.
-Мисля, че става късно. Ще е добре ако всички си вземете почивка, а утре ще помислим и ще разберем какво да правим. -каза Хермес, стана и отиде в другата стая.
-Ето казах ти, че ще стане така!
-О стига Джордж, недей пред децата!Трябва да оправим писмата за Хогуортс, хайде!
-Ама чакай нямаме писма за Хогуортс-
-ДЖОРДЖ, ПРОСТО ЕЛА!
И змиите също ни оставиха и отидоха в другата стая при Бога.
-Мисля, че може би наистина трябва да си вземем почивка. - каза Анди.
-Все тая е.- каза Даниел и отиде на терасата.
-Аз ще поговоря с него... - каза Фин и го последва.
След около 10 минути Анди вече беше заспала, а Фин и Даниел още говореха. Останахме само аз, Криси и Гери.
-Значи това е било да си полубог... -каза Гери и осъзнах как трите въобще не сме говорели на тази тема още от както дойдохме в лагера.
-Мислех си, че ще е по забавно. - казах аз и никога не се бях замислила как от сега нататък живота ни ще продължи така.
-Мисля, че може и сами да си го направим забавно, въпроса е, че трябва да внимаваме с какви ли не отмъстителни учители, негостоприемни огромни змейове и някакви полудели кокошки.- каза Криси и донякъде ни стана смешно от всичко това, което се е случило.
-Чесно казано дори и не предполагах, че ще стигнем до тук. Мислех, че ще умрем още в даскалото.
-Или от нападащите дървета. - каза Криси.
-Дали боговете са се отказали от нашите идиотщини.
-Най- вероятно да.
-Тогава късмет с оцеляването ни по напред- каза Гери и леко се засмяхме. Или по точно в този момент и трите си мислехме за всичко станало и как наистина е чист късмет за всички тези пъти в които оцеляхме. Може би ако Фин и Даниел ги нямаше, даже можеше да не стигнем до тук. И се замислих как те сигурно са се чувствали по абсолютно същия начин... И след не много мислене, просто заспах.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
По едно време се събудих. Огледах наоколо и видях как всички вече бяха заспали. Беше около 5 часа сутринта, а аз реших да изляза на терасата. Замислих се за всички случили се неща и за старите спомени. За това, че не е чак толкова лесно да си полубог и най вече... какво мисли Аполон за мен. Не се бях замисляла толкова дълбоко за това, че той ми е баща, за всички знаци преди това и... Дали някога би искал да говорим за... Дори и аз не знам за какво си говорят полубоговете с родителите си. До сега знам само за това как Хермес и Даниел се карат. Може би и на тях не им е толкова лесно да са богове. Дали толкова много обръщат внимание на всичките си деца? Какви по точно чувства изпитват към всички тях.
-Излязла си на чист въздух, а? - чух глас зад мен и това беше Хермес.
-Ами малко да. -нямах никаква представа как трябва да говоря с бог...
-Е,притесняваш ли се за всичко това?
-За кое?- казах аз като най-големия идиот.
-За това, че сте полубогове. Нови премеждия и неочаквани събития.
-Ами разбира се.Никога не сме си мислили, че ще стигнем до тук. Че ще говоря с вас, че ще се окажа дъщеря на Бога на Слънцето. Не вярвах, че всичко това може да е истина.
-Аполон още не се е свързал с теб, нали?
-Ами не. Може би просто още не е времето... Или не знам. Не мисля и, че съм много готова да говорим.
-Той просто си е такъв.Никога не е бил сериозен на темата с децата и близките. Но не мога да го виня, понякога е доста самовлюбен. - каза той при което и двамата се засмяхме. - Но знам, че наистина му пука за всеки един от вас. И за теб, и за Анди, и за останалите. Все в някой момент ще говори и с теб и ще разбереш, че е доста... Как да го кажа за да ме разбереш... готин баща. От там нататък няма да може да се отървеш от него. Доста често ще се появява.
Усмихнах се и се зарадвах от всички тези думи. Просто всичкото това притеснения просто изчезна. И донякъде вече осещах, че Аполон някак си е бил с мен през цялото време.
-Все пак, бих искал да задам един въпрос. Знам, че не е много моя работа, но след предложението на ловджийките мислиш ли да се присъединиш към тях?
-Оу... Ами мислех и бих искала. Но донякъде още не знам какво да правя.
-Недей засега.Това може де прозвучи егоистично от моя страна, но моля те не оставяй Даниел.- той се обърна и ме погледна и се виждаше тъгата в очите му. - Знам, че значиш много за него и,че той наистина е щастлив покрай теб. Той претърпя много неща и знам, че ме е намразил за всичко, което някога съм казвал и направил. Не исках да идва на този подвиг, за да мога да го предпазя и да му покажа,че ме интересува. Но е жалко, че въпреки всичко това което мога да направя, няма как да му променя съдбата. Но знам, че ти можеш да му помогнеш и да го спасиш от тази дупка в която е пропаднал.Обещай ми, че ще се опиташ да направиш това, което аз не можах и да го спасиш от тъгата и събитията, които предстоят.
Колкото и да не знаех какво имаше предвид някои думи, аз осъзнах, че той е просто баща който наистина иска да предпази сина си. И разбира се аз се усмихнах и му отговорих.
-Обещавам ти, че ще се опитам да направя всичко възможно.
Той се усмихна и тръгна да влиза навътре, но се спря и обърна.
-Благодаря ти за това което правиш, и извинявай за това, че не мога да ви покажа правилния път.
И след това той просто си тръгна. Последните му думи вече наистина ме объркаха... Но нямаше значение след като вече осъзнах какво чувстват боговете...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-Никол.
-НИКОЛ СТАНИ БЕ! -изкрещя Гери в ухото ми, а аз се събудих на терасата.
-Защо си спала на терасата? - чу се Фин отстрани и леко се засмя.
-Добър въпрос- отговорих и се сетих, че може би след разговора съм заспала тук.
-Е време е да тръгваме! - каза Анди и ми подаде раницата.
Огледах се за Даниел и го видях, че пак гледа картата.
-Хей!
-Здравей- каза той омислен, очертавайки пътя по който ще минем.
-Е как си днес?
-Ами нека кажем добре. А какви са тези въпроси от твоя страна?
-Нищо. Просто се интересувам как си.
-Мислех, че по принцип аз бях този който се интересуваше повече за душевното ти състояние- каза той и леко се засмя.
- Е мисля, че е време да тръгвате. Няма да ви бавя повече. - каза Хермес бутайки масичката, правейки повече място в стаята.
Последно решихме, че той просто може магически да ни телепортира до първата част от магистралата и от там нататък да се оправяме сами. Все пак не можеше да се бърка много в подвизите.
-Нееее! Не може ли да останат още малко! Тамън си намерихме повече приятели-каза Джордж полу разплакан от факта, че си тръгваме.
-Обещайте ни, че ще дойдете пак на гости! - каза Марта, която също се беше трогнала.
-Ще се върнем, обещавам! - каза Гери която беше станала най-близка с тях.
-Нека просто тръгваме по бързо.- каза Даниел и всички се събрахме горе долу близо един до друг за да може да се телепортира ме само ние, а не и половината покъщина с  писмата.
Около нас почна да се появява сивия дим и бяхме на път да се телепортираме.
-Пожелавам ви да продължите своя път спокойно. И да знаете.... Гордея се с вас. -каза той гледайки право в Даниел. Ние се телепортирахме, а аз вече бях сигурна в това, че на боговете наистина им пука за децата им...