Историята На Нови Полубогове

28.Падането на Титаник 2.0

Криси

Благодаря на Хермес за всичко, което направи и се радвам, че го срещнахме защото е доста добър и приятен човек (разбира се, да не забравяме Джордж и Марта), но щеше да е още по яко ако не ни беше телепортирал по средата на магистралата.
-иЗВинЕтЕ! Да Ъм-... ПрОстО сЕ опИтвамЕ дА мИнЕм.... Ъм дА...ПАзЕтЕ сЕе! - крещеше Фин с опити да пресечем без да ни блъсне кола.
След успешно пресичане и минус една джанта на една кола вече бяхме в началото на гората.
-Щеше да е добре ако баща ти не ни беше телепортирал така че да има много голям шанс да ни блъсне кола! -каза Гери и всички бяхме на същото мнение.
-Радвайте се, че ни телепортира тук, а не в Аляска.- каза той, усмихвайки се мазно и вадейки картата за да се ориентираме на къде сме. Имам чувството, че този човек вече беше влюбен в тази карта. Винаги трябваше да е с него.
-Добре, сега трябва да тръгнем на северозапад и така ще стигнем до езерото.Само един бърз въпрос. Някой от вас да има компас?
-

дА! - казаха Гери и Фин едновременно и замериха Даниел с 4 компаса.
-За какво беше това?!
-Ти просто поиска компас- каза Фин-... И за това където ме замери с картата.
Аз и Гери се засмяхме, а Даниел ни погледна с изпепелителен поглед.
-Та както казвах, може да тръгваме. - каза той ииии всички потеглихме и продължихме към нашето приключение.
Не мога да кажа, че все още не бях объркана и притеснена амА реших да действам с малко повече позитивна енергия и вяра. А и щом оживяхме досега... колкото и да ме очудваше това- значи няма какво друго да ни спре.
-Таааа, как мислим да преминаваме през това езеро? - попитах аз и чаках великия отговор.
-С лодки.
-Кажи честно,а аз си мислех че с водна ракета ще преминем. - каза Гери, която все още се опитваше да го дразни, а той просто я игнорира.
-Добре, а след това до къде ще стигнем? - попита Никол, която май знаеше само половината от плана.
-След това, може да пренущуваме някъде и на следващия ден да тръгнем към пещерата.
-Имаш предвид онази пещера, която аз бях видяла?
-Точно.
-А ще може ли да ни обясните какво по точно представлява тази пещера. - попита Гери и за щастие този път Даниел не я игнорира.
-Просто пещера, която бяхме намерили заедно, преди да дойдем в лагера.
-ЧакАй значи ни казваш, че преди да отидете в лагера сте били група планинарчета, които просто са обикаляли и са намерили просто ей така пещера?
-Донякъде. - каза Фин отваряйки енергийна напитка, която Гери му беше дала. -Просто бяхме дошли с класовете ни на екскурзия, но ние се изгубихме.
-И не след дълго лутане намерихме пещерата.
- И от там решихме, че това е "нашата надземна пещера"
-и добре, че не беше подземна, защото Фин го е страх от прилепи.
-изВинИ мЕ! Не е вярно! - каза Фин опитвайки се да скрие факта, че наистина го е страх от прилепи.
Беше забавно да гледаме как Фин и Даниел спорят за тъпи неща.
-Значи вие двамата сте били в един клас? -попита Никол.
-Донякъде да. Бяхме аз, Фин и Филип. Когато отидохме в лагера бяхме доста щастливи, търсейки приключение.
-После разбрахме, че не е толкова лесно и мечтите ни за приключения, малко или много умряха.
Ауч. Това беше гадно. Факта, че те са били като нас беше доста изненадващ.Да гадно е че Филип е идиот, който кой знае какво му се е случило за да почне да се държи така, но все пак те са били приятели. Всичките неща които им са се случили не са били напразно. И по едно време той сигурно просто е забравил всичко.
-А какво беше онова издълбано "7" за което Анди и ти казахте, че е имало.
-Когато отидохме там за първи път, Филип го издълба, но ние така и не разбрахме защо.
- И все още не знаем.
-Може би любимото му число да е това?- каза Никол а Даниел се засмя.
-Не мисля, че би си написал точно любимото число.
-Както и да е.Това все пак ще остане загадка за нас -каза Фин с драматичен глас.
Осъзнахме как Даниел и Фин почваха да ни казват повече неща от колкото преди, което беше напредък.
-А кои са били другите трима с вас на миналия подвиг? - реших и аз да задам някакъв въпрос.
И рАбИра сЕ единственото поЛучЕно като ОтгоВор... Беше мълчание. Добре де нямахме толкова голям напредък, но все пак беше нещо. А и трябваше да пробвам.
По едно време Фин и Даниел почнаха да говорят как са си направили мини война в лагера и как за малко Дионис не ги е изхвърлил. Били са прецакали играта на плени знамето предварително за да може докато всички се бавят в караници те през това време да откраднат някакви си вина и бисквити от стаята на Хирон. Боядисали са лъковете и стрелите на децата на Аполон с боя и после половината са били с розови ръце, крадяли са оръжия от хижата на Арес и е било доста забавно да гледат как после те сами се самообвиняват и почват бой с храна в трапезарията, но най забавно било като слагали тайни водни бомби в хижата на Афродита.
Наистина са имали доста забавни моменти в лагера, което ме радваше. И се надявам след като се върнем в лагера, да продължим с тези идиотщини. А и Даниел и Фин изглеждаха доста щастливи говорейки за тези неща.
След около още 10 минути път и дебилни разговори най сетне бяхме стигнали до това езеро. Беше заобиколено от дървета, чуваше се водата и птичките, които хвърчаха наоколо и като цяло обстановката беше доста приятна.
-Знам, че може би е момента в който трябва да питам- Гери тръгна да казва- .... Къде са лодките?
-Ами... Добър въпрос. - каза Даниел и почна да се оглежда за тях.
- А! Ето ги! - каза Фин и ги посочи. Бяха до едно дърво... Или по точно.... Едната лодка беше до едно дърво... Другата беше потрошена на мини парченца...
След около още 10 минути опитите на Фин и Даниел да додърпат лодката до водата най сетне проработиха.
-Добре... Може би ще трябва да се връщаме на два пъти.Което значи, че Фин трябва да направи електрически мотор ,за да може като трима се качат в лодката сега и стигнат до другия край на езерото, после просто да пуснем лодката, която ще се върне обратно и да се качат другите.
-Силно се съмнявам, че плана ти ще проработи, но добре, нека да видим какво ще стане! - каза Гери, отваряйки раницата си и почвайки да вади всякакви джиджавки, които може би ще мщпомогнат на Фин със строенето на електричексото мотор.
Чесно казано направиха го по бързо от колкото си мислех.Сложиха го на лодката и наистина работеше.
-Добре нека първите, да са Криси, Фин и Анди.
-Не мога да повярвам, че ще искаш да си в една лодка с мен - каза Гери леко трогнато- все пак ще може да те бутна от нея.
-Да това е наистина мило-казах аз и тръгнахме да се качваме в лодката, а Даниел просто реши да игнорира плановете как Гери ще го удави.
-Фин у теб е едното локи токи, нали?
-Да, ако стане нещо ще може да се свържем.
-Какво толкова може да стане?- казах аз и осъзнах как може би щеше да е по добре да не го бях казвала. Не за друго, а винаги се случва нещо когато го кажа. Но позитивната енергия, все пак е на наша страна... Нали?
-Ще се видим от другата страна! -каза Фин и задейства лодката.
Тя не беше много голяма, но не беше и много малка. Но щом имаше място да събере трима идиоти и багажа им, значи беше перфектно . Тръгнахме плавно и спокойно и гледката беше доста красива. С Анди почнахме да си говорим за разни спомени от преди лагера и се смяхме на всички дебилни моменти които имахме.Фин ни слушаше докато оправяше всичко по лодката и се увери, че мотора работи добре и най сетне седна и се включи към разговора.
-Чакай, наистина ли са ви поляли с вода през балкона, само защото сте били шумни?
-То де да бяха метнали само водата. Замериха ни и с лигена.
-А ние само слушахме музика... И се хилихме на това как се правиш на птеродактил. - каза Анди което донякъде беше излишна информация.
-Не е като войната с джанки
Ти я почна!
-Хей, това са подробности!
-Все пак, мислите ли че беше по добре преди да дойдете в лагера?-попита Фин.
Дори аз не знаех отговора на този въпрос. Имахме много забавни моменти и спомени...но сигурно ще имаме и такива в лагера. Не вярвам че вечно ще имаме подвизи и други странни и опасни нападения от мистични същества. Или поне би трябвало ние да си го направим по добро, за да може да не се напрягаме толкова.
-Май този въпрос не ти хареса много, а?
-Не знам. Просто се замислям прекалено много за това.
-Ще свикнете. Обещавам ви, че ще стане по добре- каза Фин с топла усмивка и беше прав. Просто не трябваше да мислим за това.
Най сетне когато всичко беше по спокойно... Лодката просто спря.
-Ъм какво стана...? - попитах аз доста объркана.
-Нямам никаква представа...
-Вие чувате ли това? - попита Анди и чухме как електрическото моторче, просто умря.
-Мисля, че това не би трябвало да се случва.
-Да по принцип и аз така. - каза Фин и почна да се оглежда- И на всичкото отгоре нямаме гребла.
-Ти се шегуваш, нали!?!
-Щеше ми се. Какво правим сега?
-Може.. Да плуваме до брега? - каза Анди при което аз вътрешно умирах.
-А ненененене! В никакъв случай! Ще измислим и други неща. Или по добре да си умрем тук!
-Чакай... Не ми казвай,че не можеш да плуваш- каза Фин и леко се засмя.
-Моля!? НееееЕ... Хахаха.... Аз просто ъм.... Таковата...имам алергИя оТ водатА!
-Дап, ти не можеш да плуваш. - каза Фин и пак се засмя.
-Не се смей! Не съм аз човека, който го е страх от прилепи!
-Добре де, печелиш една точка...
-ХА!
-Добре нека измислим друг план-каза Анди и почнахме да мислим.
В този момент езерото не беше на същото мнение и почна доста бързо да сменя теченията... коИтО въобЩе нЕ трЯбваШе да гИ иМа. Лодката почна да става все по не стабилна и да се върти.
-Защо имам чувството, че Посейдон не е на наша страна? - почнах вече притеснително да задавам въпроси.
-Защото е така?! - каза Анди и още преди да се осетим лодката почна да потъва.
-Ненененненене. ТрЯбва дА нАправИм НещО.
В този момент аз се обърнах заедно с лодката и потънах надолу-... Леле какъв късмет само.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-Дори не вярвах, че ще стигнете до тук.... - чух някакъв непознат глас и се озовах на някакво място. Беше нещо като някаква библиотека или нещо подобно. А един познат човек седеше на доста изискан и джиджав стол. Това май беше пак нещо като сън... Надявам се....
-Ъм... Аз умрях ли? - попитах объркана от случващото се.
-Хмм.... За жалост. Още не. - каза същия този глас и осъзнах как това е нашия "добър" приятел....
-Филип? Дап аз съм. И се радвам, че ме мислиш за приятел. Но нека не прибързваме с тези неща.
-Може ли обяснение къде сме?
-Не мсиля да ти давам чак такива подробности. Няма да ви олеснявам,толкова много търсенето.
-Затова ли потопи лодката?
-О щеше ми се аз да го бях направил. Но за жалост някой друг ме изпревари.
-Чакай щом не си бил ти...
-О не не са били боговете. Според мен е някой който въобще не иска да продължавате напред. И може би някой който иска да ми съсипе плана.
-Зашо правиш всичко това?За какъв план говориш и защо си намразил най добрите си приятели. - просто имах прекалено много въпроси към този човек...
-Всеки си има причини, не е ли така?
-Но защо? Просто си забравил всичко?
-Какви са тези въпроси? Мисля, че аз би трябвало да съм този който да прави разпити, нали?
-Затова ли съм тук? Или просто си решил, че е рано да умирам.
-Не бих искал да умираш от толкова рано.А и все пак сънищата са спасението както каза баща ти, затова си тук. Просто ще ми трябваш за напред. - каза той с усмивка и бях крайно объркана. И откъде знаеше, че Хипнос се е свързал с мен.
Изведнъж всичко почна да се размазва цялата картина в главата ми се разпадаше.
-ще се срещнем в близкото бъдеще. А дотогава гледайте да не умрете.
Беше ясно че го казва саркастично... или не...
От там виждах само тъмнина... Това беше всичко. Може би това беше края. Не знаех, че всичко ще свърши по толкова гаден начин.
Но в този момент някой просто ми изсвири в ушите с някаква от поредните джиджави джаджи.
-кРисИ!?
-Ау за какво беше това!
-тЯ е жИва!-изкрещя радостно Фин.
-Да и аз се радвам да ви видя.
-Криси сигурна ли си,че си добре?- попита ме Анди и тръгнах да казвам нещо но видях, че вече сме на другия бряг.
-Ние-... Как стиганхме до тук?
-С Анди доплувхме до брега и те чакахме и ти да дойдеш. Ама накрая езерото просто те изхвърли на брега.
-Значи просто сте чакали да дойда, нищо че може би съм умряла-
-Да но не си! Явно Посейдон все пак е на наша страна- каза Анди щастлива от факта че все пак сме добре.
-Фииииин?Оживяхте ли или не?!? чу се Гери от локи токито.
-Да. Всички сме живи... Минус нашия велик Титаник.
-Аааа хаааахаааа, чу ли Даниел? Плана ти май нещо се провали
-Не съм предвидил, че лодката ще потъне от само себе си! Не ме обвинявай.
-Добре сега няма как да преплувате чак до тук. Мисля, че ще е най добре ако просто заобиколите езерото. През това време ще ви чакаме тук.
-Ха виж! Има хора с по добри планове от твойте!
И тогава връзката прекъсна.
-Това трябва да го приемаме като съгласие нали?
-Да. И това значи, че трябва да ги чакаме. - каза Анди и отидохме малко по далече от брега, за да може да останем там докато ги чакаме.
-Да се случи нещо докато беше пред умирачка.
-Ами не... Поне не мисля.При вас да се случи нещо.- казах аз с опити да отбия темата,а те почнаха да говорят.Не исках да им казвам. Нямах никаква представа какво имаше предвид Филип под думите "ще ми трябвате" и не исках и да разбирам... Поне засега.
Знам, че най важното в момента беше да спасим Виктор... Но може би не трябваше да спасяваме само него...