Гери
Малко след като Фин, Криси и Анди тръгнаха, ние седнахме и останахме в неловко мълчание.
-Някой ще каже ли нещо или ще чакаме да умрем от скука? - казах аз с цел, да задвижа някакъв разговор.
-Не мисля, че адекватно може да умрем от скука.
-Никол,това беше сарказам.
-Да знам, просто се отказвам да мисля.
-А ти ще кажеш ли нещо или ще се правиш на сърдита кокошка.- казах аз към Даниел, а той просто ме погледна.
-Има ли смисъл да казвам нещо? А и не съм сърдита кокошка, а просто обмислям някои неща.
-Добре де, надут гълъб по добре ли е?
-Гери, защо го мразиш толкова.
-Защото е надут гълъб? И още от първия ден изглежда като голям песимист, който не разбира от хубава и качествена музика.
-И ти не си цвете за мирисане.
-Аз поне не се оплаквам.
-Как се очаква да оцелея с вас двамата в една лодка?
-Ако лодката изобщо е оцеляла... вижте. - каза Даниел, стана и тръгна към езерото.
Видяхме разбити парчета от лодката. Явно някой се е сблъскал с айсберг. Извадих средството ни за комуникация и се опитах да се свържа с Фин.
-Ехо. Фин, Чуваш ли ме? Какво стана добре ли сте?
Изчакахме две минути... И нямаше никакъв отговор.Това вече почна да ни притеснява.
-Чувате ли ни? Гери?
-Фииииин!Оживяхте ли или не?!?
-Да. Всички сме живи... Минус нашия велик Титаник.
-Аааа хаааахаааа, чу ли Даниел? Плана ти май нещо се провали. - казах аз а Даниел просто за пореден път ме изгледа злобно.
-Не съм предвидил, че лодката ще потъне от само себе си! Не ме обвинявай.
-Добре сега няма как да преплувате чак до тук. Мисля, че ще е най добре ако просто заобиколите езерото. През това време ще ви чакаме тук. - каза Фин и не беше чак толкова лоша идея
-Ха виж! Има хора с по добри планове от твойте!- присмях се аз и прекъснах връзката.
-Все тая... Мисля, че няма да е зле да тръгваме ако искаме да стигнем преди да залезе слънцето.
-Да не те е страх от тъмното?
-Не, а ти някога да млъкваш?
-Не. Това е талант. А и ако не говорех досега вие двамата просто щяхте да мълчите и да се гледате, вместо да обсъждаме заедно важни нещааа!- казах аз докато потегляхме по пътя си с цел да заобиколим езерото.
-Какви важни неща? - попита Никол, както винаги объркана.
-Ами например сватбата виии.За която все пак не съм толкова съгласна, но говорих с Хермес за нея и той искаше да поразпитам.
-Моля- и Никол просто спря да говори, обмисляйки казаното.
-Шегуваш се нали? Баща ми не би говорил за това.
-Охооо напротииив.Колкото и да беше на шега съм сигурна, че с Аполон някой ден наистина ще направят нещо. Добро дуо са между другото. Разказа ми как двамата на времето са имали група заедно с Дионис и Хефест. Били са невероятни!
-Пак е почнал да говори за музикалната си кариера... Това не е добре.
-Дали са имали концерти? - попита Никол и все пак реших да не ги тормоза с разговорите за драматичната им връзка.
-Защо обсъждаме баща ми? Нека просто да говорим за нещо друго.
-хАааа всЕ пак искаш да говорим.
-Няма да има смисъл просто да вървим и да не казваме нищо.
-Да налииии и аз се замислих за това в предните 20 минути които просто не казвахме нищо.
-Не беше моя вината.
-Не напротив. Беше.
-Не беше.
-Ще млъкнете ли, за да решим по коя пътечка да тръгнем? - попита Никол и осъзнахме, че наистина трябва да избираме между две пътеки.
-Лявата.- каза Даниел.
-Дясната. - казах аз заедно с него.
-Знаете ли, неп аз тръгвам обратно назад. - Никол каза и се обърна в противоположната посока вече отказала се от нашите спорове, но ние я дръпнахме за раницата и я върнахме при нас.
-Ти реши.
-МолЯ? Няма да решавам. Просто да помислим кое е най логично! Не е толкова трудно.
-Добре де.Нека да е дясната- каза Даниел и тръгна, а аз изтанцувах малкия ми танц на победата.
Гората беше доста приятна. Имаше много храсти и дървета около нас и отдалече ако погледнем през всички дървета може да видим малки части от езерото. Поне така знаехме, че сме тръгнали по правилния път. Осъзнах колко е спокойно засега, за това какво по добро от тъпи въпроси?
-Е, кога за първи път се видя с Хермес. - знам, че беше тъпо да намесвам баща му след като той не го харесва особено, но все пак знаех че на него му пука и ще се радвам ако Даниел спре да се държи като идиот с него. На предната нощ наистина и аз поговорих с Хермес (да не забравяме и дебилните спорове на Марта и Джордж, които оправяха сериозното настроение )Той ми каза, че не му е приятно да го вижда така и знае, че няма какво да направи, затова просто иска да знае, че той е в безопасност и е забравил миналото. Бях объркана от всичко но може би ако поговорим за това, няма да е същия надут гълъб, който е.
-Защо питаш? - каза той мислейки, че пак ще го обидя.
-Не знам, просто ми стана интересно.
-И аз бих искала да знам. - каза Никол, която лека полека се включваше в мисията "Сдобряване на едно семейство"
-Ами може би първата година в, която отидохме в лагера? Не помня много. Спомням си, че преди това ми пращаше много писма.
-А зарадва ли се като се видяхте за първи път?
- Донякъде да. После осъзнах как не му пука особено и просто искаше да му се разкараме от главата.
Добре, този човек не знаеше много неща за баща си-
-А някога да сте говорили за всичко което се е случвало? Имам предвид... Подвига, Филип и тези неща?
-Да но той просто все казваше, че това е моята съдба, сам трябва да оправя проблемите и просто го правеше така сеедно не е голям проблем. Не че грешеше. Не беше голям проблем за него. А може ли да попитам, защо са всички тези въпроси?
С Никол просто се спогледахме в опит да измислим най омесния отговор.
-АмиииИ. Притесняваме се!
-Да за дървото! - каза Никол, а аз просто я фраснах леко по ръката. - Така де! Притесняваме се за семейното ни дърво и ъм... Кога ще се срещнем с родителите си! -добре това вече беше по добър отговор.
-Защо не започнахте с това? Както и да е. Ами когато за първи път си в лагера и осъзнаеш, че някой твой роднина е бог почваш да се замисляш за съществуването си като цяло. Дали той наистина е искал това и дали наистина някой ден ще се свърже с теб. И когато се видите ще почнете да разбирате техните истински чувства и, че може би на тях им пука дори и малко. Поне при повечето полубогове.
-Ти включваш ли се в повечето полубогове?
Ииии осъзнах как може би не трябваше да задавам този въпрос, защото всички просто замлъкнахме. Мисля, че донякъде имаше развитие с мисията... Само малко. Но пак е нееещО! Разбрахме, че Даниел разбира как се случват нещата с боговете и срещането им но не го приема за себе си. Този май наистина е прост.
След около 10 минути път и слушане на историите на Никол за анимета ( за което аз разбира се не слушах много, а просто гледах облаците в небето) решихме да седнем малко и да си вземем малко почивка.
-Близо ли смееее понеее.- почнах да мрънкам аз както винаги.
-Амиии донякъде да. Остава ни околоооо.... Половин час път?
При което аз просто се пльоснах на тревата и се надявах възможно най-бързо да се свършва с този подвиг. Интересно беше, имаше драма и опасни създания ама не може ли да превъртим до часта в която вече сме в лагера и всичко е точнооо?Не вярвам някой друг да се е оплаквал толкова за подвизи колкото и ние, но просто ако на онзи измислен цирков магьосник не му беше хрумвало всичко това, сега щяхме да играем плени знамето.
-Може ли просто... Да се телепортираме магически до тази пещера, и просто да вземем Виктор и да си ходим- попита Никол,която явно си мислеше същото като мен.
-За жалост, не е толкова лесно. И знам, че сега така ще ви съсипя мечтите но се сетете и, че после трябва да се върнем пак в лагера.
-НеееЕ, защо си толкова гадееен.Можеше да ни го кажеш, когато свършихме за да не ни се вижда толкова много път сегаааа- казах аз и го замерих с клонка.
-Това е нечестно. - каза Никол легнала на тревата и зяпайки облаците.
-Стига де не бъдете толкова зле настроени за всичко. Не сте ли искали приключение, което да е пълно с тайни и мистерии? - попита Даниел с опит да ни мотивира.
-Криси искаше това. А щом сега и тя се отчайва, помисли какво ни е и на нас.
-Добре де.Тогава какво сте искали?
-Нещо забавно с нови спомени и моменти. - каза Никол и бях съгласна с нея.
-Всички сме объркани от случващото се и мисля, че всичко което просто ни трябва е да се отпуснем и да правим нещо забавно и което ни в приятно.Би трябвало е и вие да сте искали това. Все пак след всичките тези неща с полубговете и тренировките, все някога би трябвало да сте искали почивка от всичко.
-.....Разбирам ви- каза Даниел и видях как се замисля върху всичко това. Те с Фин бяха по отдавна в лагера. Знаеха какви са всички тези емоции преди нас и бяха претърпяли много промени и препятствия. Мисля, че точно те знаеха какво е това чувство.
-Знаете ли....Мисля, че заслужавате всичко това. - каза той след малка пауза мълчание. Ние с Никол го погледнахме, а той стана и ни погледна с усмивка.
-Обещавам ви, че когато се върнем в лагера, независимо какво стане, ще се съберем в някоя хижа и ще направим така да се каже "малко парти".Ще се забавляваме. Ще правим каквото искаме и най вече ще създадем нови спомени.И разбира сеее...-тръгна да казва нещо при което ме погледна. - ще има всякакъв вид енергийни.
И като чух всичко това вече просто душата ми беше щастлива.
-Това е най-доброто предложение което съм чувала засега- каза Никол, ставайки от тревата изглеждайки щастлива.
-Знаеш ли... - казах аз изправяйки се също- Ти не си чак толкова лоша компания... лъжлив надут гълъб- казах и се засмях леко при което с Даниел си стиснахме ръцете.
- И ти не си толкова зле ходеща проста запалка.
-Не те бива в обидите.- прошепна му леко Никол.
-Да знам.
И накрая всички просто се захилихме на дебилната ситуация, която се случваше.
-Е... Какво става с предложението ми?
С Никол се загледахме и разбира се отговора беше ясен.
-И ние обещаваме.
-Ще направим нови страхотни спомени.
След всичко това тръгнахме наново по пътя си.И в мислите ни първоначално беше само едно нещо.И то беше това обещание... което криеше много важни неща след себе си...
VOCÊ ESTÁ LENDO
Историята На Нови Полубогове
FantasiaВсичко беше нормално... Докато не дойдоха и не ни казаха : Хей виЕ стЕ пОлУбОгоВе и тРябва да ДойдетЕ в едИн лАгер зА да мОжЕте дА жИвеетЕ :D ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Искате джИджАва история с много простотии? Искате не чак толкова добър сценари...