Историята На Нови Полубогове

10.За първи път не спя

Криси

Тръгнах на долу по пътеката и изчаках Анди и Никол да изчезнат. Отклоних се от пътя и тръгнах към мястото, което знаех, че може би за малко ще ме откъсне от мислите ми и ще се почувствам спокойна. Точно така, отидох на плажа, където Анди каза, че е "забранено" или нещо подобно.Все пак не мисля, че ще се случи нещо там. А и тя каза, че има и други, които са ходили. Сигурно са оживяли!... Надявам се.
След малко опити да се ориентирам къде по точно се намирам видях не далеч от мен вълните,които се разбиваха в пясъка и красивите облаци в небето. Наистина беше красиво.
Отидох там, седнах на пясъка без да ми пука много и се заледах в залязващото слънцето.
Може би не беше нещо много голямо, но някак си гледката и спокойствието ме успокои от целия ден и всички на хвърляни неща от нищото. Не е като да не бях ентусиазирана за всичко и тези...ъм "приключения",коитоо може да имаме,но очевидно не е лесно когато просто ти кажат "пОлУбоГ сИ, добРе дошЪл в тозИ нЕзнАен лАгЕр, щЕ жиВееШ тУк поНякогА за да нЕ те изЯдАт чУдОвищА"...Ауч това дори е болезнена информация за едно тъпо тринайсет годишно хлапе. Но най-вече ме притеснява едно нещо ....да не се променим. Ами ако вече нещата, не бъдат същите? Ами ако след всичко това, не ни остане време да се забавляваме пак?Едва ли всичко ще е същото, но бих искала пак да имаме нашите тъпи, но забавни моменти.
Но защо го мисля? Може би просто трябва да спра да мисля и да игнорирам всичко-
-Не знаех, че идват и други тук!
-ОСНДПСХПСФЙПВН НЕ МЕ ИЗЯЖДАЙ!-изкрещях аз мятайки мидичка по нещото или по точно човека, който беше зад мен.
-Ауч! Не мислех, че ще бъда оцелен с мидичка ако бъда дружелюбен и кажа 'здрасти'.
-Опа-казах аз след като осъзнах колко прекрасни умения имам в социализирането. -Извинявай! Не знаех, че си ъм... Добронамерен човечец.
-Да не мислиш, че има серийни убийци тук? -каза той, засмя се леко и седна също на пясъка.
-Не точно. Мислех или че си някакво чудовище или разярения човечец който ръководи това място с цел да ме изгони за това, че съм тук.
-Хмм... Честно казано второто звучи по зле. Но спокойно, нямат право да гонят хора от тук... Мисля.
-Това е добре да го знам!
-Е все пак какво правиш тук?
-Седя и...Очевидно гледам морето и обмислям съществуванието ми?
-Доста дълбока тема за такава красива гледка. - каза той поглеждайки към морето.
-Да ама мозъка ми отказа да работи, затова напрактика не мисля, за нищо.
  След малко неловко мълчание той реши да се представи:
-Аз съм Ноа!
-Е..Аз съм Криси. Приятно ми е да се запознаем!
-Хей,ти не си ли новото момиче, което днес се държеше като луда пред изгорялата трапезария?
-Знаех си, че вече ме мислят за луда! Но чак толкова ли зле изглеждаше отстрани?
Той се засмя, а на мен никак не ми беше смешно.
-КакВо е лОшОто да сИ изпЕркАл?
-Няма лошо. Просто се държеше доста странно пред трапезарията. Така де изгорялата трапезария.
-Не съм виновна аз за това!
-Крещеше, че се извиняваш и, че СИ виновна за това.
-Добре де.Добра аргументация ама това са подробности! А и това е заради друга тема! А ти пък, защо си бил там?-трябваше някак да отбия темата.
-Имаше пожар все пак.Защо ли?
-Оу вярно...
След това само седяхме и гледахме слънцето,което беше малко неловко,но не съм много добре като стане дума за 'ОпОзнАванЕ с хОрА',но най накрая измислих тъп въпрос:
-А ти... На кой си син?
-Наистина ли искаш да знаеш.Според мен ще си помислиш, че се гордея с това.
-Не се ли? Син на Бог си все пак!
-Не много... Особено ако си на Посейдон.
-Ти си син на Посейдон??? Как не се гордееш с това!  Той е уникален бог!
-Не искам да се гордея. Не е голяма работа.
Мисля, че не му беше приятно, че е син на Посейдон. Не исках да задавам много въпроси. А и какъвто въпрос съм задала засега на някой, никой не ми отговаряше.
Защо не може и аз така да не отговарям на учителката по математика в училище-
-Знаеш ли кой ти е родител или още не си призната ? -прекъсна мислите ми Ноа.
-Не знам и не съм... Чакам все още.
-На кой мислиш, че си дъщеря?
-Нямам идея!
-Хммм...да по мисля...може да си на... Хадес?
-Не вярвам.
-Арес?
-Едва ли.
-Афродита?
-НеееееП.
-Аполон, Хеката, Немезис,Хермес?
-Не мисля, едва ли, никакъв шанс, ееех не.
-И аз не знам. Никой!?! Поне един бог си намисли.
-Не мога!
... Той замълча и не каза нищо повече освен:
-Странна си...
-Благодаря! Не е нещо ново.
Той се засмя леко.
Погледнах морето.
Честно казано постигнах желаното. Спрях да мисля за всичко...поне за малко. Нали това исках?
-Е аз ще вървя. Беше ми приятно.-казах аз и бях нспътник да си тръгна.
-Ще идваш ли пак тук? Просто да знам дали ще има и друг човек идващ тук.
-Сигурно. Затова се приготви за моята досадна компания. - казах аз, махнах за едно бързо сбогуване и тръгнах. Дали това беше въпросния друг, за който говореше Анди, че ходел там? Може би. Поне не е някакъв досаден трол... Който всъщност съм аз.
Вече беше време за лагерния огън.
Отидох пред лагерния огън и нямаше никой. Седнах на тревата и чаках. Стига де нали винаги аз закъснявам, какво стана сега. Вече разбирам какво им беше всеки път да ме чакат._.
...
Най сетнееее! Видях как Никол идва. Представям си как всеки път някой ме чака така. Как ме издържат???
-Хей! Къде е Гери? -попита ме Никол и седна до мен.
-Не знам. А Анди?
-Остана в хижата.
-Е ти къде беше?-попита ме тя.
-Оу... Никъде... Всмсисъл... Разхождах се!-отговрих леко притеснено аз. -Е... А ти какво прави?
-Дълга история...
-Колко да е дълга?
-Ами накратко... Паднах във фонтана.
-Моля?!?
След като каза това аз почнах да се заливам от смях.
-Моля те само не казвай на Гери!
-Няма споко.
-Като стана въпрос за Гери... Ето я идва!
Гери тичайки дойде и седна до нас
-Къде се забави? -попита я Никол.
-Извинете! Разглеждах хижата! -каза задъхано Гери.
-Споко! Все пак представям си какво е било! Хижата на Хефест все пак!
Не след дълго дойде и Анди.
По късно пред нас застана един мъж на средна възраст(който после разбрах, че бил Дионис), който почна да ни обяснява някакви неща:
-Радвам се, че всички сме тук!... Не съвсем де... Както знаете днес се случиха някои неприятни неща...-от там нататъка спрях да го слушам.
Главата почна да ме боли. Стига де. Защо след всяко хубаво нещо идва лошо???Това не е честно! Почнах да виждам разни разпокъсани сценки от съня ми. Какво по дяволите...Защо това се случва! Спомням си само как Дионис спря да говори и всички почнаха да ядат.
-Криси. Добре ли си? Пак си умислена? -попита ме Гери.
-Да, добре съм! -казах аз колкото и да знаех, че не беше истина.
-Лъжеш! Има ти нещо цял ден! Кажи какво има!
-Не е важно!
-Важно е! Какво става?!?
-Оф не ми се говори за това! Спи ми се!
Станах и тръгнах към хижата на Аполон, но преди това...
-Поне веднъж остани и не пропускай всичко интересно!-изкрещя ми Гери.
Оу... Тва беше гадно... Дали наистина си го мислеше...
-Тогава и ти се опитай да заспиш просто! -това беше най-тъпото нещо, което съм казвала.
Преди да се обърна и да си потегля пак по пътя осъзнах как целия лагер замлъкна...Целия лагер... Спеше?!?
-Още една спяща гадинка... Така де дете....-каза Дионис, който единствен не спеше.
-Трябва да и кажа вече, нали?-чух как Хирон е до мен. И той не спеше.
-Както искаш. -каза Дионис май не му пукаше особено.
-Какво по-точно?
-Криси... Ти си дъщеря на Хипнос! Бога на сънищата!
Е това вече обясняваше много... Затова ли ми се спеше 24/7.Това значи ли, че от днес нататъка трябва да спя през половината ми живот? Това значи ли, че ще проспя живота си?
Точно тогава зазвуча някаква сирена в целия лагер. Знам, че оглушах от нея.Всички почнаха лека полека да се събуждат... Може би заради сирената, която проглушаваше ушите им.
Гери, Никол и Анди най сетне се събудиха.
-Какво по-дяволите става?!?-изкрещя Гери сънливо.
-Искам да поспя още малко мамо! -каза Никол, която използваше Анди за възглавница. Анди също се събуди. Сирената спря, защото вече всички бяха будни.
-Е,всички са будни! Това е добре. Утре може да се преместиш в хижа 15! -каза ми Хирон и си тръгна.
Всички гледаха странно, явно не знаеха какво се случва(Защо ли).
-Криси? -извика ме Гери и май не поминеше много... По скоро още и се спеше-Ще ми обясниш ли как по дяволите заспахме и защо сме тук?
-Ами донякъде... Аз съм виновна...
-Как така?!?-попита Никол.
-Аз май вече се до сещам! -каза Анди, която май наистина знаеше за какво става въпрос.
-Ами аз... Дъщеря съм на Хипнос.