Историята На Нови Полубогове

8.Хижа девета

Гери

Няма да лъжа. Радвах се,че съм дъщеря на Хефест.А и след като разбрах, че ще имам и собствена стая вече всичко беше прекрасно.И самата хижа си беше доста фешън.
Отвън хижата беше малко стиймпънк стил. Обаче след като влязох във хижата изглеждаше... Ъм... Обитавана от духове. Или поне така може да се каже. Не вярвам да съм във филм на духовете... Още повече в хижа, която приличаше сеедно Стивън Кинг е мислил сюжета и обзавеждането. Оставаше да излезе и онази гнусна бабичка, която я има във всеки негов филм.
Самата стая беше ... Ами имаше само един прозорец покрит с перде и много чертежи залепени на стената.
Може би имаше код за да влезеш в стаите? Ако имаше такива. Ами ако сгреша кода дали ще излезе капан ,който ще ме убие или ще ме надупчат отровни стрели? Имаше пожарникарски стълб.Това вече беше нтересно! Като се приближих до стълба обаче видях,че има някакви стълби слизащи надолу. Нямаше какво да се колебая толкова затова зочнах да слизам по тях.Вече наистина обстановката беше  като във филм на ужасите минус драматичната музичка.С гадното осещане,че може да има някой зад мен слизах бавно докато не стигнах до голяма стая в, която имаше няколко маси на, които имаше всякакви отвертки, гайчни ключове и инструменти. Имаше доста зъбни колела, машинни масла,винтоверти и...абе сещате се. Всякакви неща. Това местенце мязаше повече на някаква работилница отколкото на хижа.  Тия хора дето живееха тук, не знам дали разбираха от добро обзавеждане.
Почнах да разглеждам и се приближих до едната маса на която имаше всякакви винтчета,болтчета, пирони, гайки и всякакви подобни неща. По стената висяха мечове,стрели, лъкове и всякакви други оръжия. Имаше скици на някакви изобретения. Разместих няколко скици и имаше интересни неща. Голям метален дракон, малка змия, която става на стойка за оръжия, и някакъв странен метален слон който стреля моливи от хубота си.Окей това беше малко по-странно от другите, но беше интересно. Може би ако можеше и да остри моливи-
-Малко е разхвърляно.Извинявай за това. -каза някакъв глас зад мен при което изпищях и подскочих назад, мятайки отвертка по нещото.
То се отдръпна и отвертката се заби в стената до него.
-Добре де!Толкова ли съм страшен!?-каза едно момче с рошава къдрава коса и гащеризон целия в масло. Явно реши да игнорира факта, че замалко не му забих отвертка в главата.
-Извинявай!Не знаех, че има хора тук. -казах аз леко притеснено.
-Какво да не мислеше,че живеят духове тук? - каза той засмивайки се леко и вадейки ответката от стената-Но споко,не се притеснявай.Повечето нови се плашат, като влезат тук!
Той остави отвертката на масата и ми подаде ръка.
-Аз съм Фин!
-Гери!Приятно ми е да се запознаем!
-Чакай.Ти ли си момичето, което подпали трапезарията? -каза той леко като на смях.
-Дап. Аз съм.Така ли ме знаете всички вече?
-Не точно. Просто целия лагер знае, че някакво ново момиче което е подпалило трапезарията заради, която ще ядем на двора и , която ни се оказа сестра.
-Да, това обяснява много.
- Е няма да е зле да те заведа до спалните. Идваш ли? - попита той и тръгнахме нанякъде.
Той дръпна една завеса,която беше на цялата стена, която сеедно беше невидима. Не бях забелязала, че има завеси. Имаше много легла, но на всяко имаше завеса за лично пространство може би. Нали Анди беше казала, че всеки има стая.
-Казаха ми, че всеки си има своя стая. - попитах аз очаквайки наистина да е така.
-Кой ти каза такова нещо?-попита ме леко притеснено Фин.
-Анди от хижата на Аполон.
-Щом тя ти го е казала значи тайната ни си остава. Добре изчакай.-спря се на едно място и разгледа някакви схеми.
-Аха! Ето едно свободно място!-зарадва се той.-Моля те застани там.Посочи ми едно легло със червена завеса и дракон. Изглеждаше доста интересно.Отидох оставяйки си раницата на леглото, а Фин извика:
-Моля легло 12-Б!
В този момент леглото тръгна надолу като асансьор към Земята.Погледнах под платформата на, която беше самото легло и имаше една дупка, която си пасваше точно с платформата на леглото и аз елегантно се преземих на Земята. Мястото беше много голямо. Имаше шкафче с нощна лампа, бюро със листа за скициране,инструменти, оръжия.Все щях да намеря и място където да държа и енергийни.
По разгледах малко стаята и се качих пак на другия етаж.Нямаше никой освен Фин ,който гледаше някакви чертежи.
-Хей.Може ли още няколко въпроса?
-Разбира се! Питай?
-Къде са останалите?
-Работят по пещите или някои са навън и размишляват по нови проекти.
-Ясно.Но това  място изглежда по-малко отвън.
-Какво очакваш? Деца на Хефест сме! Може да го направим да изглежда малко отвън, но да е голямо отвътре. Практичността е важна.
Аз почнах да разглеждам още от чертежите,а той взе няколко от тях и почна да ги къса. Аз взех единия от тях и го разгледах.
-Защо ги късаш. Някои са доста сполучливи. Ще са полезни!
-Ъм. Те... -мисля, че той се притесни... -На един приятел са.
-Имаш предвид, че не са на дете на Хефест?
-Да.С него... Бяхме приятели.
-А защо тогава ги късаш?
-Трябва. Не искам да си спомням.
-А кой е той , ако не е тайна.
-Не е важно.
-Явно е бил умен. Това не са лесни скици.
-Беше...Всички му се подиграваха за това.-почна да говори, но се спря. Май не му беше много приятно.
-Не трябва да говоря за това-продължи той късайки чертежите.
-А какво стана с него? -попитах аз. Беше ми гадно, защото не мисля, че на Фин му беше приятна темата.
-Нека спрем засега с въпросите. -каза той леко ядосан.
Същото, което каза и Даниел. Имам чувството, че целия лагер крие нещо.
Фин почна да сглобява нещо.
След дълго мълчание аз погледнах часовника на стената, който беше направен като голямо зъбно колело, което беше много интересно.
-Към колко часа се ходи на лагерния огън? -попитах аз.
-20:00.Защо?
-Ъм... Сега е 20:30.
-Какво?Наистина ли??? -Фин се учуди. -Хайде трябва да по бързаме. - каза той след, което метна всички, което правеше и тръгнахме към горния етаж.
Излязохме от хижата и се затичах ме към лагерния огън. Всички бяха седнали. Никол и Криси седяха заедно. Аз отидох и седнах до тях.
-Къде се забави? -попита ме Никол.
-Ъммм.. Разглеждах хижата. Извинете!
-Няма проблем.Все пак представям си какво е било. Хижата на Хефест все пак! -засмя се Криси.
По едно време всички замлъкнаха. По средата на поляната застана мъж на средна възраст с хавайска риза и джапанки.
Което беше странно.Той изглеждаше като купонджия. Точно тогава дойде Анди. Не бях единствената закъсняла.
-Извинете, че закъснях! -каза тя и седна до нас. -Е това там е господин Д.
-Господин Д? Дионис ли? -попита Криси любопитно.
-Точно така!
-Не си го представях така... -каза Никол учудено.
Той почна да говори.
-Радвам се, че всички сме тук... Не съвсем де... Както знаете днес се случиха някой гадни неща... И затова сега сме навън. -погледна ме злобно той... Май знаеше, че аз подпалих трапезарията... -Все пак е добре или поне така мисля, че всички са живи и здрави. До другата седмица трапезарията ще е в добро състояние.Сега може да продължите с това, което правихте. Не забравяйте даровете към боговете.-всичко го каза с такъв отегчен глас, сеедно въобще не му пукаше.
Той си тръгна, а Анди ни обясни, че трябва да хвърлим остатъците от храна в огъня.Всички почнахме да ядем без Криси...Пак е заминала за друга планета.
-Криси. Добре ли си? Пак изглеждаш умислена.
-Да, добре съм. Споко.
-Цял ден казваш така.Стига де! Кажи какво става!
-Не е важно.Просто мисля за разни неща.
-Важно е! Какво става?!?
-... Не ми се говори за това! Наистина. Не е станало нищо сериозно просто трябва да премисля нещата.Просто...оф тивам да спя!
След тези думи се ядосах, не за друго, а защото исках поне този път да сме заедно, затова когато Криси тръгна аз изкрещях:
-Поне веднъж остани и не пропускай всичко интересно!
Добре...мисля , че не беше добра идея и ,че тя се обиди...
След малко мълчание тя просто се обърна и ми каза:
-Тогава и ти се опитай да заспиш поне веднъж!
Това беше най-тъпото нещо, което можеше да каже...обааааче тогава стана нещо.Да не повярваш...аз заспах...