Историята На Нови Полубогове

21.Препарираме змии

Никол

-Аспидииии????
-Аспиди са едни от змиите, които се раждат от кръвта на Медуза... Тя е мъртва отдавна... Но... Те я убиха отдавна... -каза Даниел доста оплашен.
-Това не значи, че не могат все още да се появяват! -разкрещя се Фин.
-Те наистина са много тъпи... -почна да се отчайва гигантската змия. Обичаааах змии. Но точно тези не ми изглеждат много дружелюбни.Бях виждала много чудовища на разни илюстрации... Но тези не изглеждаха като на илюстрациите.
-Ъммм... Извинете... Аз имам въпросче-каза Криси приближавайки се до огромните джиджави змии-Не може ли да преговаряме? В смисъл защо да има битки! Както ни предложихте преди може да седнем и да изпием един чай!
-Без чай за глупави полубогове!
-Ауч това заболя... -каза Криси с ръка на сърцето.
-Сега... Ще се опитате ли да ни убиете...?-попитах аз, което май не беше най-добрата идея на света.
Преди да се бях усетила, двете големи змии се запътиха към нас като бързи и яростни. Всички се одръпнахме преди змиите да ни докопат и БУММММ бяха разбили спирката, където трябваше да чакаме влака... Не знам как ще стигнем до Детройт сега.. Ама май няма да е толкова лесно както по приключенските филми.
Фин и Даниел извадиха мечовете си. Стори ми се уместно и аз да извадя лъка.Всички хора вече се бяха скрили или избягали. Останахме само ние и огромните не чак толкова дружелюбни студенокръвни лелки.Едната змия беше тръгнала след мен и Даниел , а другата след останалите.
Гери вече беше почнала да цели едната аспида със стрели, затова аз почнах да целя другата. Май не и хареса много и ме погледна със такава злоба... Не че преди не ме гледаше така, ама май не бе много проятно да бъде обстрелвана от най неопитния полубог някога.
Анди и Фин се опитваха да предпазят Гери от бясната змия запътила се към нея, докато Даниел се опитваше да отиде по близо до тази която аз обстрелвах.
Май беше малък проблем, че ние бяхме в единия край на гарата, а останалите в другия.Тъпите змии не се бяха осетили, че заедно ще им е по лесно. Да и в точно този момент змията се обърна и се запъти към другите.Даниел ме погледна сеедно искаше да ми каже нещо.Защо никой не дава инструкции в началото, че ще е толкова трудно да си полубог? Нещо като малка книжка дето се описва "Докато сте полубог, ще се срещате с огромни, не толкова дружелюбни създания, които ще искат да ви изядат след като ви предложат чай. Искате ли да продължите или да останете у вас и да си гледате сериалите? ".Така щеше да е педесет пъти по добре.Мога сама да напиша такива инструкции някой ден, но прекалено ме мързи, за това...
-НИКОЛ! -изкрещя Даниел, за да ме спре от това някой ден да направя издателска къща за справочници за богове. -ТРЯБВА ДА Я СПРЕМ.
Осетих се, че наистина трябва да направим нещо, преди ужасната лелка да отнеме живота на приятелите ми. Все пак после не ми се ходи до подземното царство за да преговарям с Хадес.
В това време забелязах, че лъка почна да светка като някаква модерна лампичка. Взех една стрела, поставих я и стрелях.Докато стрелата се запъти към гиганското чудовище, видях нещо като леко пламъче на върха на стрелата и точно в този момент се заби в змията. Тя забива движението си и реших да стрелям пак. Тя почна да се схваща още повече... Все едно се... Втвърдяваше.Тогава се осетих какво става и почнах да я обстрелвам колкото се може по бързо.Нещото почна да забавя малко по малко и почна да издава някакви звуци. Малко по малко змията се втвърди и стана на камък. През това време Криси отиде и заби камата си в препарираната леличка и тя се разпадна на малки камъчета и не след дълго стана на прах и изчезна.
-Повече ми харесваше, като предлагаше чай и бисквитки. -каза Криси саркастично.
-Нямаме време за това! -каза Даниел и посочи другата змия, която се беше овъртяла около едната колона и се опитваше да настигне или по точно изяде Гери, която беше почнала да я цели с камъни и до нея седеше счупения ѝ лък... Беше ясно какво се беше случило. Анди и Фин се опитваха да я наръгат с мечовете, ама не беше толкова лесно.
Запътихме се към тях, но нямаше как да стигна змията от тук... Трябваше да се кача на втория етаж, затова се запътих към стълбите. Тази гара беше по голяма от колкото изглеждаше...
-Полудя ли?!? -изкрещя Даниел като видя на къде отивам.
-Винаги съм била луда! -изкрещях аз и се качих на втория етаж и насочих лъка към змията.
Тази беше по гиганска от другата.
Но точно преди да я оцеля, тя замахна с ужасната си опашка и аз така се стреснах, че лъка ми падна и се разби на първия етаж...
Супер... Сега от къде да намеря огън, който ще препарира три метрова, гиганска змия?О чакай,... Та ние имаме ходеща запалка!
-ГЕРИ! -почнах да крещя към нея и тя ме погледна, опитвайки се пак да цели змията.-ТРЯБВА ДА Я ЗАПАЛИШ!
-ДА Я ЗАПАЛЯ ЛИ? В СМИСЪЛ?
-ТЯ СЕ ВКАМЕНЯВА!
В този момент пак с ужасната си опашка змията събори Гери и тя доста гадно падна на земята.
В този момент се изплаших, че ще изгубя много важен за мен човек... Никога не съм мислила, че ще се чувствам толкова гадно, докато гледам как кръвожадна змия, ще убие един от най важните ми хора на света.А аз просто седях и гледах и не можах да направя нищо.
В този момент от Гери почнаха да излизат някакви огнени струи и почна да псува змията... След няколко минути Гери беше същата ходеща запалка и почна да обсипва змията с пламъци след което тя се втвърди.Тя вече се беше препарирала.
Аз отидох на първия етаж и отидох при Гери.
-По ми харесват препарирани. -каза Гери и се усмихна.
-Радвам се, че си жива! -казах и прегърнах Гери.
Не след дълго забелязах, че ръката на Гери кървеше.
-Гери, ръката ти...
-Няма да се измъкнете толкова лесно! Той е близо! Ще разроши всичко! -каза змията, която явно беше пред умирачка.. Но явно трябваше да си каже последните думи.
-Я млъквай!-каза Фин и я удари с меча след, което тя падна и се превърна в прах.
Всички се събраха около нас.
-Беше забавно! -каза Криси доста интусиазирано.
-Ако пропуснем часта в, която щяхме да умрем, да! -каза Анди.
-Вие луди ли сте! Щяхме да умрем! -каза Даниел и май наистина беше ядосан.
-Хей успокой се! Доста добре се справиха за новобранци! -каза Фин и ни защити.
-Прав е! -подкрепи го и Анди.
-Сега за ранената ръка, ще ми купите ли безплатна енергийна? -погледна Гери всички ни с мазна усмивка.
-О стига! -казах аз и ѝ помогнах да стане.
-Добре... Сега накъде? -попита Криси и...
И в този момент зазвуча сирена... Не след дълго, щеше да дойде и полиция.
-Към изхода! -каза Даниел и всички се запътихме към изхода.
Сега наистина не знам как се очаква да стигнем до Детройт и да спасим Виктор...
Боговете да са ни на помощ.