Историята На Нови Полубогове

26.Среща с мизерен кориер от Алиекспрес

Гери

Познайте кой пускаше музика през цялото време до Детройт???? Че кОй дРуг? РазбИра сЕ чЕ аЗ!
Ще пропуснем часта в която сигурно около 10 минути мрънках на Фин , за да ми даде, но важното е че накрая слушахме хубава музика! Първо слушахме While she Sleeps, после Green Day! Та какво по прекрасно от това! И разбира се по едно време имаше неловко мълчание.
-ееЕеееЕ? Какво сегаааа?-попитах аз, защото след 3 часа път ми беше станало скучно.
-шшШшТ! НикОл спИ! - развика ми се "тИхО" Даниел, а Никол беше заспала на рамото му.
-оооОоо, донякъде сте сладки заедно... Ама мязате на някаква скучна романтична двойка от турските сапунки на баба ми Гинче от третия етаж.
-Ама Баба Гинче ни черпеше с бисквитки! Беше добра жена. -каза Криси, която умираше за тези бисквити.
-Оу..мойте съболезнования-каза Фин, който се трогна от историята.
-А,тя е жива! Ама ни намрази след като я изплашихме за Хелоуин и изгубихме котката и. Оттогава спря да ни дава бисквити.
-Не се и очудвам - каза Даниел който отдавна се беше отказал от нас.
-досАдЕн сИии. Не те харесвам -.- - казах аз и прОсто кАзАх исТинатА.
-Спасих ви от циклопи, които ТИ предизвика и на всичкото отгоре вие ме накарахте да дойда затова сега не се оплаквай.
-Аз без това не исках да идваш. Не е моя вината.
-Окей спрете с тези караници или ще ви хвърля през вана и ще ходите пеша до Детройт.-каза Фин с дяволита усмивка и сигурно беше изобретил нещо което наистина може да ни хвърли през вана.
След още малко неловко мълчание аз реших да започна с тъпите въпроси.
-ЕеееЕ... Ъм. Ще ни разкажете ли още малко неща за "Филчо цирковия фокусник"?
И разбира се Фин почна първи с описанието:
-Идиот, тъпанар,мизерник,предател и много гадна и тъпа...
-кОзА! - изкрещях аз.
-Да точно това!
-НЕ БЕ КОЗА! - казах аз, протегнах се, взех волана и завих така "лекооо" тактично за да не сгазим козата, застанала по средата на пътя.
-Оу-... Благодаря-каза Фин и най сетне се по успокои малко.
-Май не харесваш много този човек... - каза Криси, която май беше изпаднала в нервна криза дали козата е добре.
-Кажи честно! -каза Никол която май се беше събудила от всичката тази простотия която ставаше.
-Май ще е по добре ако не говорим за него.- каза Даниел.
-Ама той Филип ли описваше?Мислех че описва теб?-може би малко почнах да прекалявам... Само малко.
-Добре нека просто играем на нещо.- каза Криси която вече май тотално се отказа от караниците ни.
-Виждам с малкото си око...нещо ниско. - почна Фин с първата игра за която се сети.
рАзбИрА сЕ, чЕ аз знАех ОтгОвора.тА тО бЕше лЕснО.
- Криси.
-А-ама-.... И тук Криси се сети какво казах- аЗ нЕ сЪм толкОвА нИскА!
-Да си. - отговорихме всички заедно.
-Отказвам се да играя.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
През повечето път просто слушахме музика, правейки се на рок звезди, играхме на игри и задавахме тъпи въпроси ама от тези които са наистина тъпи, защото знаехме че ако зададем въпроси за Филип или тяхното минало... Нямаше да получим много отговори... И разбира се нямаше да се разминем без да ни спре полиция.Фин беше видно притеснен, докато Даниел просто не почна да лъже като надут гълъб и накрая се измъкнахме.Наистина е странно ,че шестима тинейджъри просто така са тръгнали към Детройт, но явно просто те бяха много тъпи за да повярват на лъжите на Даниел. Колкото и да не го харесвам понякога наистина помага...ама все още е надут гълъб.
След още два часа път нАй сЕтнЕ бЯхмЕ в дЕтройТ. Само където в началото на града,вана на нашия мил приятел циклоп просто се отказа от живот...
-Ъм... Мисля че спряхме.- каза Никол, която пак звучеше супер тъпо, но не беше и в грешка.
-Да мисля и, че превозното средство се отказа от тъпотията ни.
-Или от музиката ти. -каза Даниел и ме удари право у емоциите ;-;.
-мОлЯ?!? - казах аз вадейки джобна вилица от раницата ми с която лично според мен изглеждах доста заплашително.
-АйдЕ нЕ! - каза Никол и застана между мен и нейното ужасно гадже.
-Ти на коя страна си?!? - попитах аз леко обидено.
-Ехо! Троянската война! Трябва да тръгваме!- каза Криси и заедно с Анди почнаха да гледат картата, за да разберем на къде да тръгнем.
-На близо има безиностанция. Може би от там ще ни опътят. -каза Анди и останалите тръгнаха напред, докато аз си прибирах заплашителното оръжие и си взимах нещата.
-