Вярвате ли в случайността?
Аз не вярвам.
За всяко нещо дори дребно, има основание.
Дори случайната среща, случайното падане точно на това място, случайността точно това събитие да се случи точно тук.
Случайността да се влюбиш точно в този човек. Случайната катастрофа. Дори и смъртта. Не бяха случайност, нищо и не бе, и за всичко има една невидима сила, която контролира или привлича всичко.
А дали всичко не ставаше наистина така случайно, без ти да си отговорен за всяко нещо?
Срещата, спусъкът,живота и смърта, болката в сърцето и удивлението на ума.
Случайно ли ставаше всичко на този свят, без да знаеш защо се случва?
Имаше нещо, за което не си отговорен ти. Нито аз. Нито някой друг. Нещо друго беше. Не беше привличането, не беше случайният сблъсък на два противоположни ума. Или само така изглеждаше, че те бяха различни.
Не бяха. Имаха нещо общо. Въртяха се един около друг като протона и неутрона, или се сблъскваха когато най - малко се очакваше или се отблъскваха, когато заряда бе един и същ.
Случайността можеше да те побърка, а още повече ако разбереш, че всичко беше контролируемо и предвидимо, а ти просто се разхождаш по улицата на големият град и дори не си и предполагал, какво ще се случи. Нещо необикновено или нещо съвсем, съвсем неочаквано в този така тих и спокоен ден.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
