Пихме спокойно кафе и гледахме към небето. Усетих, че някой идва насам, но не обърнах особено внимание, докато не чухме...
-Хей момичето с ментовите черепи! - извика някой.
Изплюх си кафето, давейки се, а Мишел се обърна и ме побутна. Обърнах се и видях седем маски.
Кашлейки казах :Ама защо днес само ни преследват тайните агенти? Трябва ми почивка. Или прекалих с кафето. - И пак се обърнах.
Но след като Джин заговори...
-Само това не ни бяха наричали днес. - Отново се обърнах извинявайки се.
-Съжалявам Джин, но с тези маски приличате на тях. Не исках да ви обидя.
-Как ни позна като не ни видя.
-Слухът ми е по-добър и веднага мога да позная нечий глас, особено на Ангела Джин.
Изправихме се местейки се на две големи пейки.
-Е, момичета разбрах, че сте ни спасили. Благодарим ви!-каза Намджун.
-Радваме се че успяхме да ви избавим.
-Все пак имате личен живот.
-И е тъпо че нямате мир спокойствие.
-Не всички фенове са еднакви. Особено вие, вие се отличавате.-каза Хоби.
-Благодарим, но всички сме хора.
След 5 минути от вратата за долните етажи влязоха група момичета. Бяха около 10 и се отправиха към нас. Седем от тях се доближиха до бтс. Прегръщайки ги. Помислихме че или са им приятелки или глупави фенове, но момчетата реагираха някак...
А ние бяхме погнусени от такова безобразие.
-Ами май имате компания. Да ви оставим ли?-подхвърлих аз, чакайки отговор за да нападна.
Момчетата дадоха знак за помощ. Те бяха още с маски и беше лесно за плана ми.
Мислех да бъде нещо по леко. Но не се сдържах, когато едното момиче започна да се натиска на Шуга, едната си играеше с косата на Куки, друга се лигавеше около Джин. Четвъртата се караше с Намджун. Петата държеше ръката на Ви, шестата разтрои Хоби. И седмата която най-много ме издразни пъхна език в устата на Джимин. Приятелката ми последното най- малко трябваше да види.
А, аз ли? Щях да убия всичките тези кучки.
Отидох до тази която се натискаше на Шуга. И ѝ зашлевих шамар. И я бутнах на земята. Мишел оскуба на Мис Екстейшън косата и я запрати на земята. Спънах играещата с косата на Кук. Бутнах онази с Джин. И ударих шамар на тази която разплака Хоби.
-Как може да нараниш оппа. Та ти не го познаваш.-развиках ѝ се. А тя ме гледаше по-опашено и от първата.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
