Разхождах се, гълтайки приятният суелски въздух. Беше спокойно, тихо и приятно за душата ми.
Скоро щеше слънцето да залезе.
От близкият магазин за музикални инструменти излезе като стрела някакво момче. С черно прилепнало дънки, риза на червено каре, с черна шапка и слънчеви очила. И с маска пред лицето.
В бързината си той не ме видя и ме блъсна, като паднах на земята. Той тръгна напред, но се върна след като казах :
-Благодаря, че ме събори. Много си мил. Хах. - опитах да се изправя, но кракът ми бе хлътнал на криво. - Страхотно, няма що.
-Извинявай. Добре ли си?
-Добре ще бъда ако може да се изправя. - отново се опитах изправяйки се, но залитнах, а той ме хвана. Всичко бе като по часовник. Стана доста блудкаво. Но поне да ми помогне да седна е парка на някоя пейка и да звънна.
-Благодаря ти. Но... - той ме прекъсна.
-Но, си изкълчи кракът.
-Нямам избор, но ще можеш ли да ми помогнеш да стигна до парка отсреща за да седна и да се обяда по телефона. Не исках да те моля. Ако много наистина бързаш недей. Ще се оправя някак си...
-Ще ти помогна, разбира се. Заради мен падна и си изкълчи крака.
Той ме хвана, сложи ръката ми на врата си и сложи неговата на кръста ми.
-Хах. Стана много блудкаво.
-Да, и аз мисля така. Но нямаш избор. Така, че...
В този миг се чуха момичешки писъци.
-Бързо, ще избяга.
-Оппааааа
Тези се бяха смахнали, на кого викаха. Наистина на него ли? Дори и да е известен има личен живот.
-Ах, ама че...
-Трябва да побързаш.
-Просто ме пусни и тръгвай.
Феновете като ни видяха, тръгнаха да бягат след нас.
-Видяха ме с теб. Ще те убият.
Взе ме на ръце. Своите обвих около врата му. И той тръгна да бяга.
Сигурно му тежах, но нищо не каза.
Те бягаха и той бягаше с мен. Чувствах се неловко. И слаба. Този е уникален. Накара ме за кратко време да изляза от кожата си.
Зави в една тясна уличка, мина между две сгради, беше много тясно и като бързаше удари кракът ми в грапавата стена. Точно изкълченият крак. Избягахме им. Той ме пусна и сега видя какво беше направил.
-Боже ти кървиш.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
