Филма но който бяха беше много тъжен но така вдъхновяващ. Момчетата оставиха сами Джимин и Мишел които се разхождаха покрай морето. Не бе студено. Твърде топло беше. Те се държаха за ръце. И след миг заваля дъжд. Те вървяха спокойно до една хижа по скоро виличка. Ако не бе заваляло силно нямаше да влязат вътре. Нямаше никой така че се използваше от някой богаташ. В тъмното намериха фенери и свещи. Сложиха ги в едната спалня. Имаше сухи дрехи преоблякоха се и застанаха до прозореца да гледат. Тя беше подпрялс глава на рамото му.
Той обхванс пръстите ѝ и ги целуна.
-Какво ли правят Мери и Юнги? - попита Джимин.
-Незнам. Дано да са добре. Чакай малко ти не казали че Шуга си е забравил ключа а навън вали.
-Да но той каза че ще отиде при Мери.
-Което значи че ше бъдат заедно за нощ. Или ще се избият или...
-Или ше спят заедно.
-Или се обичат...
-Или мразят.
-И те не знаят какво искат. Освен...
-Знаят че се искат....
-И можели един без друг. Да бе.
-Обичат се твърде много че да позволят на другият да си тръгне.
-А ние?
-Какво за нас?
-Знаеш...
-Добре. Няма да те оставя Чими. Ти си моето бебе.
-Ти си моята принцеса.
-Хаах добре.
-Глупаче никога няма дс те оставя.
Но ако нещо се опита да ги раздели? Какво щеше да се случи? Ако беше момиче Мишел щеше дс разбере че явно тя не бе достъчно такава каквато той търсеше и щеше отново да я боли. Но Джимин откри нея. За него живота отново започна и няма дс я остави.
А ако бе причината момче. Той вярваше че тя обича само него.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
