Той се усмихна и
тръгна да се качва по витите стълби. Дизайна на къщата ми бе много познат. Но надали беше това което мислех. Ставаше за десет души. Широко и уютно.
Отрязах крачола на дънкито. Имах някак седем дълги резки, но само две бяха дълбоки които бяха една до друга.
Взех тампон за да почистя раните.
-Мисля, че намерих нещо в твой размер. Хубаво, че Намджун остави дрехите на сестра си. Тя е по- висока и леко широка в кръста, но взех колана си. А тениската е моя.
-Трябваше нещо старо, не бе нужно.. - оглеждах си коляното докато-Чакай. Какво? Предполагам, че има и друг с такова уникално име като Намджун. Но все пак...
-Същият Намджун.
Вдигнах поглед и се загледах, без да отделям поглед. Бях объркана. Човека, който ме бе спасил бе махнал маската и шапката.
-Ам.... ааа.
-Да? Какво има? Не ти харесва?-Доближи се до мен.
-Аз...
Остави дрехите на стола и сложи двете си ръце на барплота от двете ми страни. Не можех да дишам, защото си мислех, че всичко щеше се окаже илюзия и с издишване той ще изчезне.
-Какво има? Нещо боли ли те?
Докоснах го по бузата.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
