2-1

16 1 0
                                    

Той се усмихна и
тръгна да се качва по витите стълби. Дизайна на къщата ми бе много познат. Но надали беше това което мислех. Ставаше за десет души. Широко и уютно.
Отрязах крачола на дънкито. Имах някак седем дълги резки, но само две бяха дълбоки които бяха една до друга.
Взех тампон за да почистя раните.

-Мисля, че намерих нещо в твой размер. Хубаво, че Намджун остави дрехите на сестра си. Тя е по- висока и леко широка в кръста, но взех колана си. А тениската е моя.

-Трябваше нещо старо, не бе нужно.. - оглеждах си коляното докато-Чакай. Какво? Предполагам, че има и друг с такова уникално име като Намджун. Но все пак...

-Същият Намджун.

Вдигнах поглед и се загледах, без да отделям поглед. Бях объркана. Човека, който ме бе спасил бе махнал маската и шапката.

-Ам.... ааа.

-Да? Какво има? Не ти харесва?-Доближи се до мен.

-Аз...

Остави дрехите на стола и сложи двете си ръце на барплота от двете ми страни. Не можех да дишам, защото си мислех, че всичко щеше се окаже илюзия и с издишване той ще изчезне.

-Какво има? Нещо боли ли те?

Докоснах го по бузата.

SOUL MATESWhere stories live. Discover now