Когато Джимин изнесе Мишел навън, се ядоса много че тя бе пила. Тя никога не се напиваше, защо сега. Защо?
Да не бе заради него. Онзи ден тя го бе видяла да прегръща негова стара позната. Тя беше повече от позната. Мишел го знаеше. Бе видяла погледът му. В онзи ден те бяха излязли да се раходят и да купят нещо на Ви и на Кук. И тогава на излизане от последният магазин. Мис екстейшън се появи. Джимин изглеждаше толкова щастлив, той бе забравил за нея, затова тя тръгна без той да забележи.
-Джимин къде момичето ти?
-Тя бе до мен...Объркан съм..аз...
-Още сте приятели?
-Как така още?
-Не си ли забелязал как те гледа?За нея не си просто приятел, нещо повече, осъзнай го. Какво чакаш? Тръгвай.
-Да нуна. До скоро.
Джимин бягаше назад. И се опита да я намери, но без успех. Тя не вдигаше телефона си, поогледа се и видя на края на улицата тя с много високо момче. Това беше Дае, но той все още не го познаваше, а ако го бе видял вероятно щеше да го фрасне.
И сега на партито той имаше възможност да говори с нея, но тя се бе напила.
-Мишел събуди се.-нежно я буташе. Тя отвори сънено очи.
-Къде съм? Защо си тук?
-Защо си пила? Обеща да не го правиш.
-Какво ти пука? Аз съм си добре така.
-Не си. Престани.
-Ох разкарай се.
-Няма.Защо се държиш така?Защо не отговаряш на обажданията ми?
-От кога те е грижа за мен?
-Грижа ме е.
-Спри да лъжеш. Хайде остави ме. Ще се оправя.
-Престани да бягаш.
-Не бягам. Ти си този който бяга. Аз не мога да бъда то теб. Няма и да бъда. В сърцето ти място за мен няма, защото аз не съм никоя. И никога няма да бъда нещо повече. Толкова ли бе отчаян че да излезеж с мен. Не чакай то не бе среща, никога не сме и били заедно. Нямам право да се ядосвам. Хайде тръгвай си. Моля те остави ме.
-Няма.-тогава както седяха на земята затаили дъх,той хвана нежно ръката ѝ и повдигна главата ѝ. Така че да се гледат в очите.
-Мишел. Заради нуна ли така се държиш? С нея се познаваме отдавна.
-Не се държиш така в стари познати. Нали? Не на мен тия работи. И дори да я харесваш още, добре. Която и да харесваш добре. Стига да бъдеш щастлив. Няма да се меся повече в живота ти.
Продължиха да седят на земята и да гледат към небето, което бе така красиво.
....
Когато Мери и Шуга бяха на покрива. Джимин и Мишел отвън. Тае и Алекс в басейна.
Басейн? Какъв басейн питате.
Когато Техьонг грабна Алекс и излезе навън я хвърли в басейна, все още пълен. Тя се съвзе и започнаха да се плискат.-Но ти наистина си Ви!
-Не съм аз. Аз съм Тае.
-Добре Тае. А защо сме в басейна?
-За да разхладиш страстите.
-Не е студено. Даже водата е много топла.
-Да но на мен ми е студено.
-Влез и помоли Чен за дрехи или който е там. Все още не помня имената им. Ах.
-Отивам ти стой тук.
След миг той се върна с нови дрехи и хъвлия.
Поиграха си още малко и излязоха. И отново отидоха да пият.....
Солин и Луис бяха заспали на дивана. Дае и Кук още играеха, не бяха много добри в тая игра. Не бяха пияни.
Джун, Даниел, и Намджун лежаха на пода. Хоби удряше стената, онази го бе преметнала.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...