1-2

15 1 0
                                    


Беше топло и лек хладен вятър развяваше косата ми. Беше така приятно, необичайно за дните на този месец. Всичко покрай мен изглеждаше твърде нереално. Дори и не предполагах, че можех да стигна до тук. Че нашите ме пуснаха без проблем. Изглеждаше всичко като сън. Но не бе, колкото и да се плисках с вода, всичко бе истина.
Как успях! Все още се чудя как се домъкнах. Вярно, че не бях сама, но все пак...
Щях да се върна в къщи, когато можех и нямаше да оставя нашите. Бях си обещала да им върна и да им дам всичко, което заслужаваха. Те ми помогнаха да стана човека, който бях сега.

Откъдето идвах имаше море, красиви планини, уникална природа. Но едно нещо ме накара да се откажа, не историята на страната ми, която беше най-невероятната от всички, които бях чувала. Не, че другите не бяха и те така изпълнени с интересни истории. Но все пак това беше моята история. Произлизах от хора варвари, но с добри сърца, придветливи и винаги ще те приемат удома си дори, и непознат да си. Но всичко се бе променило само за век. Всички бяха егоистични, алчни за пари и те да бъдат най-добре. Смъртта беше за тях безразлично събитие, без нито една сълза. Живота бе проклятие, а бедността враг. Парите другар.
Не беше така само в моята страна. Навсякъде имаше хора алчни за власт, за пари. Онези, които показваха по новините, онези, които бяха добри само за пред камерите. А бяха вътре червиви и гнили, фълшиви.
Не можех да променя всичко, трябваше само да приема, че вече същността да правиш добро и да чакаш да ти благодарят, и да ти върнат услугата. Да услуга.
Бяха всички така грозни. И ако исках промяна от откъдето идвах, трябваше да се боря с празноглави купчени кукли на конци, продажници. Можеше всичко да се промени, но хората не бяха единни....
Нямаше да ме гложди вината, че така напускам страната, нямаше да ми бъде толкова трудна раздялата, освен със семейство и приятели.

SOUL MATESWhere stories live. Discover now