Тъкмо се бяхме събрали с Юнги и пак нещо трябваше да ни раздели. Тук намесени бяха не само чуствата адски, а сетивата измамни. Беше ме видял с друг и повярва на очите си и не на мен. Повярва на слуховете неверни. Не чу сърцето си което нямаше да го подведе. Не чу и мен. Момичето което разбие сърцето му на две. Нямаше да го събере. Беше свършено. Нямаше шанс за нас. Нямаше и да има.
,, Искам да ѝ подготвя нещо специално. С което да ѝ призная какво изпитвах към нея. Незнам дали споделяше с мен чуствата ми. Но трябваше да опитам. Любовта ме изгаря отвътре. И ще се по бъркам. Ако не ме обичаше? Или ако ме използваше? Не. Тя не беше такава. Тя беше оригинала. Беше себе си. Харесва ми нейната спокойност. Надеждата, мечтите и позтивноста. Тя се чустваше сама дори да не бе. Беше празна отвътре като мен. Изгубен из хилядите туптящи сърца. Ще помоля Мери да помогне.,,-Джимин замислено гледаше към Мишел, докато всички пиеха кафето си. Бяха на кафе в едно от любимите им. Но спомените изплуваха. Тук точно на това място от хилядите едно момиче в което бе влюбен разби сърцето му. Излизаха точно месец. Тя не го обичаше, използваше го, че бе богат. Той я обичаше но не подозираше. Беше началото на дебюта им. От тогава го беше страх да се влюби. Болеше. Твърде много Болеше. Но Мишел беше различна. За него тя беше всичко. Но как щеше да ѝ признае? Как би могъл да я погледне в очите и да и каже две думи,, Обичам те,,.
Изпитвсше страх, болка, разочарование. Но беше решен да го направи.
,, Джимин гледа от доста време Мишел. Кафето му изтина. Това момиче му разбърква ума. За добро ли е? Мисля че да. И тя го харесва но не знае как да му го каже. Ах. Не, не мясат на мен и на Мери. Дори и да я наранявах и да и казвах, че е предателка и използвачка. Истината бе че бях заслепен казвах това което исках. Не виждах доброто ѝ сърце. Или го видях и се изплаших че съществува такава чиста и невинна душа и че аз щях да я нараня. Както и го направих. Обещах си да не е оставям и да ѝ вярвам. Обичах си я,, - След това той я прегърна през рамо и я целуна по челото. Тя бе объркана от изненадващата нежност от страна на Йонги. Тя знаеше що за човек е. Но когато беше груб и гневен тя не искаше да го ядосва, но когато отиваше да го успокои той винаги я наранвваше. Както щеше да стане в преден план. Може би.
Но тя искаше да остане до него. Дори и любовта ѝ към него да имаше много бодли. Те бяха от две страни. Тя също го нарани. Мери си обеща повече да не го оставя и да се бори за него както никога досега.
Тя се притисна нежно в прегръдките му.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
