След седмица....
Приятелите купиха билетите за филма, за когото нямаха търпение. Мери и Юнги нямаше да ходят.
Бяха на гарата, защото решиха че в съседният град ще има повече неща за разглеждане, на филма няма кой да ги забележи. Те се качиха. Мери махаше до последно и след това се раздели с Шуга. Тя пое на ляво, а той надясно.
Когато се прибра тя си пусна страшен филм. Часът бе към 21:30. Ставаше рано тъмно, но днес беше доста светло. Чу се как започна да вали и от време на време пресвяткаше. На най страшният момент се почука на вратата. Тя стана да отвори и на прага стоеше задъхан и мокър до кости Шуга.
-Шуга какво е станало? Защо си стоял под дъжда?
-Ами... Забравих си ключовете вкъщи като изялозхме и нямам други за да се прибера. А вероятно ти се обадиха, че ще останат за още два дена и нямах избор и ти беше...
-Разбрах. Влизай. Ще се разболееш.
Влязоха и в същият момент тока спря.
-Чудесно - казаха едновременно.
Показа му стаята в която щеше да остане. Даде му дрехите и на излизане му каза:
Ако ти трябва нещо съм в съседната стая. Лека нощ.
Тя се върна долу подреди и се качи в стаята си за да облече нощницата си на панди.
Зави се с юрган и се опита да заспи.
Двамата се въртяха и не можеха да заспят. Беше рано да. Постоянно гърмеже и това не ги остави и за миг да затворят очи. Но още нещо имаше. Знаеха че другият е от другата страна на вратата.
Тя си мислеше че е трябвало да му даде някакви лекарство преди да легнат.
А той че можеше да я изтрах от гърмежа. Всъщност той знаеше че тя е силна и може да не е изтрах. Но не искаше да я остави сама. Затова той взе възглавницата си и завивката и излезе от стаята в съшият момент от стаята излезе Мери с Панда в ръка.
-Защо не спиш? - попита го Мери която щеше да залитне тъй като го видя в последния момент
-Не успях да заспя. - отговори той с полузатворени очи. Истината че му се спеше, но искаше я нейното легло, да усети сърцето й и да се извини, но го беше страх...-При мен ли идваше?
-Да забравих да ти дам хапче против настинка. За всеки случай.
-Аха.
-А ти накъде с нещата?
-Мисля че питах теб същото.
-Пандата не е всичко.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
