Да се върна по темата . Кхм. Докъде бях.
Нашите не искаха да напускат мястото където бяха израстнали. Но имах план те да бъдат някъде на по хубаво място за живеене, тяхната мечта да я осъществя. Брат ми беше заминал в Англия да учи програмииране. Само аз щях да останах. Далеч от мечтите си. Но не св отказах.
Дойдох тук заедно с най-добрата ми приятелка.
Кандидатствахме за стипендия, взехме я. Приеха ни в мечтаният университет. Защото в България не виждах ярката възможност за успех. Не исках да затъпя мечтите си, да ги забравя и да бъда тъжна и кисела, че работя нещо което не исках.
Приеха ме с Архитектура, щях да изучавам и право, медицина, психология и ходих на допълнителни уроци по рисуване. Моят талант в изкуството щеше да бъде оценен.
Мишел моята най-добра приятелка изучаваше хореография, писане, психология и мислеше още нещо да запише.
След курсове и лекции ще работим на няколко места. Помощници в библиотеката на училище и тази до апартамента ни. В кафене, което бе близо до университета. В един мол, като консултанти. Мишел се грижеше за животните в приюта, а аз разхождах кучета.
Изглежда много, но за първи път не беше натоварено, а приятно.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
