1-3

9 1 0
                                    


Да се върна по темата . Кхм. Докъде бях.

Нашите не искаха да напускат мястото където бяха израстнали. Но имах план те да бъдат някъде на по хубаво място за живеене, тяхната мечта да я осъществя. Брат ми беше заминал в Англия да учи програмииране. Само аз щях да останах. Далеч от мечтите си. Но не св отказах.

Дойдох тук заедно с най-добрата ми приятелка.
Кандидатствахме за стипендия, взехме я. Приеха ни в мечтаният университет. Защото в България не виждах ярката възможност за успех. Не исках да затъпя мечтите си, да ги забравя и да бъда тъжна и кисела, че работя нещо което не исках.

Приеха ме с Архитектура, щях да изучавам и право, медицина, психология и ходих на допълнителни уроци по рисуване. Моят талант в изкуството щеше да бъде оценен.
Мишел моята най-добра приятелка изучаваше хореография, писане, психология и мислеше още нещо да запише.
След курсове и лекции ще  работим на няколко места. Помощници в библиотеката на училище и тази до апартамента ни. В кафене, което бе близо до университета. В един мол, като консултанти. Мишел се грижеше за животните в приюта, а аз разхождах кучета.
Изглежда много, но за първи път не беше натоварено, а приятно.

SOUL MATESWhere stories live. Discover now