SOUL MATES

11

След като Мишел избяга всички излязоха след нея.

-Ще тръгна след нея-каза Джимин.

-Не има нужда да е сама. Ще отида аз след нея. Има нужда поне за малко да бъда до нея.

-Не остани. Аз ще отида. - Юнги се доближи до Мери шептейки-Обаче говори с Джимин. По добре е така. Ще кажат на друг не най близките им приятелите.

-Защо мислиш така Шуга?

-Защото тя е наранена и няма да ти каже. Както и друг път го прави.

-А Джимин има нужда от моя съвет.

-Да-и я поръча по главата. Прегърна я и тръгна напред.

-Е ние ще тръгваме и ще ви чакаме вкъщи. Вие по говорете.

-Ела да се разходи Джим.
И се отправиха към другата посока.

-Е?

-Какво e.?

-Защо така реагира?

-Еми...

-Знам че я харесваш. И виждам как я гледаш.

-Не е едно просто привличане...

-Какво е тогава?

-Обичам я. Усещам се толкова близко..... Но тя не гледа по този на мен. Харесва друг. Който я е наранил и продъжава да го харесва. И тя не иска да погледне към мен.
Как да го разбирам?

-Джимин тя те харесва. И не те поглежда в очите защото се срамува че ще направи нещо глупаво. Ако знаеш колко много преживея за да дойде до тук. И да... Да мисли позитивно че ще ви срещнем. И че ще бъдат всички щастливи. Особено ти. Знаеш ли какво значи това?

-Мисля че да.

-Ти си нейният идол. Нейният бияс. Нейният Ангел. Не искам да прекалявам. Но ти и помогна много за да се бори за това което иска. Не се харесваше и се промени но намери своето призвание. Тя те харесва но не по онзи фен начин.

-Как да и призная? Кога?

-Колкото се може по скоро. Ще го измислим заедно и другите ще помагат. Само недей се отказва от нея. Каквото и да става.

-Ще бъда до нея дори и да не иска.

-Добре Ромео. Да се връщаме.

...........
-Мишел. Спри. Чакай ме. Абе момиче. - Юнги не можа да я настигне. На време и тя пресече улицата. Затова той изчака и заобиколи заставайки пред нея.

-Стресна ме. Само ти ли си? Искам да бъда сама. Моля те остави ме.

-Добре. Но първо искам да ти кажа нещо.

-Момичето което Джимин харесва е много специално. Затова недей да плачеш. Зсшото и ти ще намериш своя принц скоро.

-Шом казваш.

-Да. Но нека да бъдете приятели за да ви бъде по удобно и по добре. Помни правиш го за себе си за да не страдаш.

-Все едно чувам Мери. Благодаря ти.

-Това момиче ми размъти главата.

-Хсххс. Така е. Ще се прибера сама искам да се разходя. Тръгвай.

-Ок. Отивам да търся страшен филм.

-Значи да не се прибирам. Хсххс.

-Я.

-Ще се върна навреме.

.....
-Знаеш ли Мери ти се прибери аз имам работа. Чао
И връкна като фъртуна.

Тя гледаше как той бягсше. Знаеше къде отива. След малко телефона ѝ звънна.

-Къде си скъпи?

-До реката. Ще дойдеш ли?

-Идвам.

Сшед 20 минути тя беше при него. Той я прегърна и се целунаха.

-Какво стана?

-Еми нз какво каза на Джимин но...

И те разказа на бързо каквото са  им казали.

-Е значи все едно сме се на говорили. Но наистина по хубаво не бих ѝ го казала.

-А Джимин имаше нужда да разбере.

-Благодаря че си до мен.

-Винаги за теб Мери.

Хванаха се за ръка и се прибраха. Да търсят страшният филм. Мухахаха.
..
..............
,, Къде ли е Мишел?,,
Той бягаше докато не се спъна и не се стовари върху нея.

-Извинявай - подаде ръка и се усмихна колкото може. Беше задъхан.

-Защо си тук? И защо си бягал.?
-зашото те търсих.

Пеперуди в стомаха усети. Но се опита да не се повлияе.

-Добре. Намери ме. Хайде да се прибираме. Нашите луди готвят страшен филм.

-Ох. Не пак. Как може да ни мразят толкова?

-Предният път гледахме фентъзи филм и те не искаха.

-Да. Амаа....
Ох добре.

И тръгнаха напред .

.............
Отдавна не съм публикувала историята.  Цялата е готова, е отнеме време за редактиране.  Преди време бях нахвърлила идеи.

Пишете като коментар дали ви харесва?😅😇