SOUL MATES

2-5

-Ела да сложим лед на крака преди да тръгнеш. Направих чай от мента. Ще пиеш ли?

-Да. Благодаря.

Седнах на стола, защото повече не можех да мърдам. Той донесе леда и внимателно го постави върху кракът след, което донесе чая и седна на дивана до мен.
Изпихме чая в тишина. Точно, която бе нарушена от биенето на сърцето ми. Не знам какво се случваше с мен, но определено не беше на добре.

-Е, студентка ли си?

-Да. В S. K. Y.

-Специалност?

-Архитектура. А кой е архитекта на къщата ви? Защото ми се струва твърде познат.

-Мисля, че името беше подобно като твоето. Но тъй като си студентка не съм сигурен дали това е възможно.

-Възможно е. Защото това ми беше един от началните проекти. Не казвам, че не пременно дизайна е мой. Защото когато го предадох на другия ден дойде някакъв човек и го купи. Може да има някаква променя, но замисъла е един и същ.

-Какъв?

-Къща за група. Да има всеки отделна стая. И ако се наложи да бъдат няколко души да не бъде тясно. И точно този дизайн бях го планирала за...

-За нас.

-Но как...

-На чертежа пишеше,, Бъдещата къща на Бтс,,. Уникално е всичко.
Само един проблем не успяха да направят звукоизолираната стая на време и беше доста неудобно.

-Ако зависеше всичко от мен нямаше да оставя така нещата. Но както ти казах чертежа излетя като птица от полезрението ми.-
Той се засмя.

-Да, добре. Но все пак благодаря, че си помислила в такъв широк аспект.

Кимнах. И погледнах към крака си, който едва го чувствах.

-Трябва да се прибирам. Благодаря ти за всичко.

-Няма проблем. Радвам се, че се срещтнахме.

-Срещата можеше да бъде в нормални условия.

-Да. Хах. Ще можеш ли да се прибереш сама?

-Да. Ще звънна на приятелката си да ме вземе с колата. Не се претиснявай.

Станах и лека, по лека стигнах до вратата. Той отвори и минах на пред, но се спрях точно на стълбите отпред.
И се обърнах назад.

-Грижи се за себе си. Пази се. Бъди щастлив и не се отказвай от мечтите си.

Обърнах се и тръгнах напред.

-Ти също бъди внимателна.

Стигнах до една спирка и се обадих да ме приберат. Той искаше отново да ме види, но не исках да ги претиснявам. Беше важно за мен те да бъдат добре. Дали ще се срещнем пак?
Градът не е толкова голям. Ах! Отново съдбата си играе с мен.

-Забравих да ѝ взема номера. Ах, ама че глупак. Сигурно я стреснах. Не трябваше толкова да показвам емоции. Ах ,чинча!Не успях се въздържа. Ахх. Ако съдбата е на моя страна ще се видим. Дали?

Веднага след като се прибрах разказах всичко на приятелката си. Исках да се видим с тях. Но всички бяхме заети. Как и кога не се знаеше.
След две седмици почвах лекциите. Чертежа за къщата им не знам как попадна при тях като това ми беше за приема. Има някаква сила, която гледа да ме обърка и да провали плановете ми.

Гл. Т на Шуга

След два часа момчета се прибраха. Изгледахме един екшън филм и легнахме. Утре започваха репитициите за новият албум,,Wings,,