Двамата се засмяхме. Не мога да повярвам, че това бе реалност. Но как?
-Добре, ти знаеш кой съм. А ти що за същество си? Щом знае това за мен, което не се вижда с просто око.
-Аз съм вампир. Това е способност. - Той силно се засмя . - Моето име е Мери. Приятно ми е. - подадох ръка и той я пое.
Абе това той ли беше наистина? Ще оставя на интуицията ми да ме води само да не ме подведе. Наистина беше той. Но всичко беше като в сън. Твърде нереално.
-Раните не са дълбоки - казах аз. Той не отделяше поглед от мен, но реших да не вдигам глава.
-Да, добре. Радвам се. Не знам как се случи?
-Като бягахме в тесните улички един от дворовете имаше плет с рози, където кракът ми се закачи и като спря между къщите удари кракът ми в стената. За мое щатите всичко в едно, не е за първи път. Хах.
А твоята ръка както не помниш я удари в стената, защото изглеждаше ядосан на излизане от магазина, след това блъсна мен. Раната на пръста е от плета, който се заклещи кракът ми.
-Не знам... как си забелязала всичко. Но сме добре. Е поне аз. Левият ти край е в ужасно състояние.
Сложихме превръзка на раните.
-Но не си забелязала това. Трябваше първо себе си да прегледаш, не мен.
Събу черният ми кец и сега видях голяма рана отзад ахелесовата пета, когато се удари крака ми в стената. А най- тъпото, точно този крак беше изкълчен.
-Какъв късмет имаш, че това е изкълченият крак.
-Тъкмо това си мислех.
Той сложи по-голяма лепенка на бисквитки.
-Трябва обаче да сложим лед на изкълченото. Ще можеш ли да станеш да се преоблечеш?
-Мисля, че да. Доста изтръпна кракът.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
