Тъй като оставаха по малко от час да се приготви докато Джимин я вземе, Мери я накара да се облече уникално.
-За да го накараш да ревнува. Се облечи така за да го ядосаш че се обличаш за други така. Ако ли не се... знаеш. Само приятели. Усмивка. И щастие.
Така лек грим. Леко сини кадрици.
Сини кецове. Бледо розов потник, и черна пола, стигаща над коленете.
-Какво направи с мен?
-Преобразяване на външен вид. Запазвайки същността на човека в теб. Кога иначе ще те видя така. Пуу. Чакай дс извикам.... - И излезе от стаята.
-Кой? Стой си тук. Абе недей.
Момчетата влязоха и се за огледаха.
-Къде е Мишел?
-Хей, много си красива.
-Видяли, че гримът подчертава красотата ти.
-Уникална си.
-За завършек колието като на Кай.
-Ти си била много подло същество.
-Така е. Мери лош пример сии ми.
-Не е вярно. - и се нацупи.
Чу се колата да спира и Мери се изпищя.
-Той е тук. Хайде. Ах гордея с творението си.
-Ше има отмъщение.
-Оммс ще ме пази.
-Не е и този път. Заслужи си го.
-Оммс
-Сърдит съм. Че не ме гримира когато исках.
-Трябваше време за идеалният избор на грим.
-И открили го?
-Дс. Ще видиш. А сега.
-Мишел хайде. Давай по смело. - Казс лидерс като я прегърна и отвори вратата. - Дс се върнете на време.
И тя тръгна към колата на Джимин. Усещаше нешо, но не предполагаше.
Когато Джимин я видя очите му засияха.
,, Дали не се облякла така заради мен. Красива е. Но май... "
-Красива си. Хайде влизай.
-А къде ще ни чакат. - Той не откъсваше поглед от нея. И тя трябваше да помаха ръка пред лицето му повтаряйки.
-В онова италианско заведение нс центъра.
-Добре.
Плана започна. Тя не подозираше че на среща бяха те двамата. А не с някого от тези които ги чакаха вече на масата. Това беше двойна среща. И момчето му беше приятел. И участвахс в плана.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
