SOUL MATES

1-6

Той ме хвана отново на ръце и скоро стигнахме до тях. Беше наистина близо и не се налагаше да минем по оживени места.

-Не ми казвай само, че си на високо, защото се отказвам.

-Спокойно. Къща е, не апартамент.

-Добре, супер. Но можех досега шест пъти да се превържа, защо настоя. С това черно без това ми се струваш малко или много съмнително. Как да ти повярвам.

-Ако щях да ти направя нещо щеше да е преди тези шест пъти. - Преглътнах тежко, и се разхълцах.
-КакВо? АЗ..... мразя дА хълЦам.

Той започна да ми се смее.
-Ххахах. Разбирам. Ама спри да бъдеш толкова подозрителна. Не съм таен агент.

-Жалко.

-Нито супер герой.

-Жалко.

-Нито мафиот.

-Спри разтройваш ме повече.
Не си от спец частите. Така, че да, добре.

-Хайде да те привържем. Не можеш да се разхождаш кървава. Без това ни видяха заедно и ако те видят...

-Глупавите фенове какви ли не клюки щяха да измислят. И дори и да не си известен пак не е хубаво.

-Тези момичета бяха...

-Хищници.

-Да. Хахахах.

-Ххаха.

Влязохме вътре. Постави ме нс барплота. Аз без това съм дребна.

-Нали не тежах?

-Не даже бе много лека.
-Ок.

-Отивам да ти намеря някой друг панталон да облечеш и вероятно тениска.

-Какво ми има на тениската?

Сега видях, че розовата ми тениска бе изцапана.
-Страхотно. Моята кръв е уникална. Хах.

Той тръгна да се качва по витите стълби. Дизайна на къщата ми бе много познат. Но надали беше това което мислех. Ставаше за десет души. Широка и уютна.
Отрязох крачола на дънкито. Имах някак седем дълги резки, но само две бяха дълбоки които бяха една до друга.
Взех тампон за да прочистя раните.

-Мисля, че намерих нещо в твой размер. Хубаво, че Намджун остави дрехите на сестра си. Тя е по- висока и леко широка в кръста, но взех колана си. А тениската е моя.

-Трябваше нещо старо, не бе нужно..

Вдигнах поглед и се за гледах без да отделям поглед. Бях объркана.

-Ам.... ааа.

-Да? Какво има? Не ти харесва?

Доближи се до мен.