SOUL MATES

12

Мери и Джимин. Бяха подготвили изненада за Мишел и едновременно нещо малко за Шуга.
Момчета помогнаха много. Джимин щеше да я заведе на среща, без тя да знае под предлог че той има нужда тя дойде а него на срещата му с друга. Естествено че тя беше наранена, но искаше той да бъде щастлив и щом това ще го направи, така да бъде.
За Шуга, Мери бе подготвила песен на пияно и му купи най- новите слушайки и инструменти за записване. Защото той имаше нужда. Нямаше пари да му купи пияно защото нотите на старото бяха позахабени. Или поне за ремонт. Всичко щеше да бъде романтично направено. Подготовката бе готова за седмица. Малко трудно бе за Мери но тя се справи. Не не мижеха повече да чакат Мишел да не знае.
Всеки ден се подготвиха и бяха готови. Приятелите им се дразнеха. Особено Шуга и Мишел които ревнуваха. Той знаеше че тя обича само него но не можеше да гледа че прекарва повече време с Джимин отколкото с него. Мишел никога нямаше да каже но се чувстваше предаденс.
Когато Мишел и Шуга проследиха техните любими до една сграда се скриха и ги изчакаха. Бяха там за два часа. И излязоха. На входа си дадоха гепи и се прегърнаха. Техните приятели видяха само последното.

-Какво правите? Затова ли ви нямаше?От кога сте толкова близки? И от кога го правите? Залъгвсла си ме да се добереш до него. Не ме интерисувст моите чувства. Нарани най - добрата си приятелка. Ти срам нямаш ли?

-Юнги мога да обясня. Не е това което си мислихте.

-Но не можем да ви кажем на този етап.

-Естествено. Благодарим че сте честни-и Мишел избяга а след нея тръгна Юнги.

-Джимин какво направихме?

-Не трябваше така да се получава.

-Мислиш ли? - и тя се разпкала и той я прегърна. Юнги отново в се върна и ги видя.

-Добре разбирам първи път но сега втори. Не се ѝ опитвай да ми обясниш. - и той тръгна ядосано.
Мери го гонеше.

-Юнги спри! Моля те! Излушайме - тя го дръпна за ръкава. И той спря. - Планирахюе изненада за Мишел. Не изпитвам нищо към него освен като брат. Разбери че ти си единствен за мен. Обърках всичко. Съжалявам.

-Спестиси го. Не знам защо ти повярвах. Но Мишел е много по наранена. Как може да ѝ откраднеш момчето което харесва. Ти не си човек....

-Не съм го кралс. Повярвай ми.

-Не прегръщаш така и не целуваш така брат си.

-Юнги. Но той...

-Достатъчно.

-Добре. Ако искаш ме чуй. Обичам те и предпочитам да умра отколкото да ти изневерява с когото и да е. Но най -тъпото че нараних своята приятелка която няма да ми повярва па камоли да ми проговори. Развалих ви отношенията. Не трябваше да се меса и да ставам част от вашата банда. Кръгът от приятели. Съжалявам че мислех че мога да те направя щастлив. Явно сгреших отново. Не правя нищо друго освен да съсипвам живота на най ценните ми хора. Бъди щастлив Юнги. Сбогом-и започна да бяга разплаксна към дома им. Където беше сигурно Мишел която плаче и кой знае какво ще и хрумне.

.....
-Мишел отвори врататс. Моля те. Излушайме. Не го обичам. Той ми е като брат. Не исках да виждаш това. Знаеш че не искам да бъдеш нещастна и да те нараня. Исках да оправя нещата между вас. Заради това ни нямаше толкова дълго това време. Готвихме не шлюза хората които обичаме. Защо трябваше да ни следите и да видиш това. - успя да отключи вратата и седна в леглото към края Мишел гледаше към тавана с сълзи в очите.

-Не исках да те нараня. Не заслужаваш тскава приятелка като мен която те предаде както и Шуга. Съжаляма че не мога да кажа нищо. Но ти си вжсна за мен и това че се сърдиш и разстроена показва какъв ужсен човек съм. Който не успя да ти помогне а както винаги. Съжалявам много наистина - Мишел я прегърна.

-Знам че ти не го. Но той?

-Какво за него? Ще разбереш всичко след два дена на срещата му.

-Не казвам нищо. Той ще каже когато е готов. Сега искам да спреш да плачеш. Защото много те обичам сестро. - и тя ме удари

-Знам че винаги ще ще бъдеш до мен и няма да ме оставию. И ми мислиш най доброто. Но наистина заболя. Изглеждайки като предатедлвтво. Но Шуга е доста наранен.

-Знам не правя нищо като хората. Всички провслям.

-Не е така.

-Не иска да ме чуе но ще му се нсложи.

-Ще говоря с него.

-Говори но недей да му казваш нищо. Не знам какво да му кажеш. Но искам първо вие с Джимин да бъдете щастливи. Два дена изтрай.

-Добре. Тя се успокои

След като периода свърши своите предели. Джимин помоли Мишел да дойде с него на срещата му с едно момиче. И за да не бъде сам и дс не се претиснява той ѝ каза че е важно да дойде за него. Момичето имала по голям брат и докато двамата с нея говорят, тя да занимава брат ѝ.
Първоначално тя се ядоса. Но ядът ѝ премина в усмивка и му каза:Да. Ще го направя заради теб.