Левият ми крак беше в ужасно състояние. Ожулено и течащо до коляното. Бялото ми дънки бе съсипано, не само с кръвта ми.
Той се наведе да погледне крака ми. Хвана го и започна обстойно да го гледа. Все едно разбираше. Сигурно разбираше, но му се зави свят и се изправи облягайки се на стената зад него.
-Добре съм. Дишай. Успокой се.
Взех чантата си от рамото му. Извадих спирт, ножица, марля, лепенки, лекопласт.
-Дай си ръката.
-Защо? Виж себе си. Какво ми има?
-Дори и не си забелязал.
Дясната му ръка беше ожулена. Почистих раната и сложиш малко бинт. Показалецът му беше порязан и сложих лепенка на панди.
Лакътят му кървеше.
-Благодаря, но трябваше да се погрижиш първо за себе си.
-Знам...
-Живея на близо, ще ти помогна да стигнем до там за да ти привържим крака. От адреналина ми стана лошо.
-Разбрах. Няма проблем. Ще се оправя сама. Не се тревожи. Не умирам.
Засмяхме се. Този смях ми беше познат. Възможно ли бе? Или просто ми се стори. Да, причуло ми се.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
