SOUL MATES

3-1

След две седмици кракът ми се оправи и свободно можех да отида на лекции и на работа.

Днес имах икономика, право, чертаене и два часа строителни материали.

Часът беше вече 11:30 и работата ми в кафенето започваше. Мина доста бавно времето.
Нямаше много хора този път. Преоблякох се и излязох навън.

Пуснах си музика и сложих слушалките си. Случайно се пусна,, Save me,, и припавайки си, танцувах.
Покрай мен с мотор мина някакво момче, което ми бибитна с клаксуна. Бях напълно наред какво искаше пък тоя.
Трябваше да отида за два часа в библиотеката днес и после в парка щяхме да се чакаме с Мишел.

.....

Вървях към място където щяхме да рисуваме с Мишел. Когато видях познато лице. Това беше Шуга и беше с момиче. Той беше дегизиран. А тя беше като стъклена принцеса. Нещо в нея ми направи впечатление и не беше добро. Определено не бе. Постоянно се лигавеше и искаше снимки с него. Беше му досадно, но не каза нишо. Защо?
Беше нещастен. Защо? Отново нищо...

След месец и половина.

Бяхме с приятелката ми в мола. Трябваше да си купим нови дрехи, че идваше есента. Този сезон беше много красив тук, в Корея.
Хората не бяха така хладни като есенния вятър, както очаквах. Срещтнахме много хора и с доста от тях станахме приятели. Беше страхотно да общуваш с хора, които знаеха какво беше k-pop и да споделят мнението ти. Това бяха единици. Момичето Солин не беше от Корея, а от Франция, от Австралия беше Джуниър(Викахме му Джун, защото мразеше като по-големи от него да го закачаме, Италия - Луис, Америка-Даниел и Дае от Корея. И приятелката ни от България - Алексис.

Беше страхотно да общуваш с хора от други нации.
По късно щяхме да се видим в кафенето,което беше на долният партер.

Качихме се на третият етаж и в края на партера намерихме уникален магазин. Да, бяхме вече купили по - топли дрехи. Но не беше за изпускане тази мода от разнообразие. Особено кецовете, раничките, скъсаните дънки, ризи и тениски. Щяхме купим целят магазин, но да. Трябваше да пестим за много неща.

Мишел ме чакаше вече купила нещата си на една пейка в магазина.
А аз бях в съблекалнята и пробвах тениските.

Гл. Т. Мишел

Като фартуна някой мина покрай мен и влезе в едната съблекалня. Дано Мери да не бе в нея, че пак ще ми се кара,че не наблюдавам. Какъв е тоя късмет дет има.

Гл. Т. Мери

Бях готова да си обличам вече тенисистка си, когато някой като луд влезе вътре и сложи ръка на устата ми. Беше ме хванал в гръб. И не можех да видя кой е тоя первезник.

Ударих го с лакат в корема, настъпих кракът му,ритнах капачките му и се обърнах като го притиснах към стената.

-Какво...

Той ми запуши остата, след миг отвън се чу :Къде е? Май тук влезе. Да не би да се е скрил?

-Хей, какво става? Кого търсите? - чух гласа на приятелка си. Успокоих се за момент. Но...

-Едно момче с маска...

-А, да. Той мина преди малко и слезе на първият етаж и се насочи към изхода. По бързайте.

-Чакай те. Виж те, тук има два чивта крака. Дали не е той?

Като чу това момчето ме повдигна, и се наложи да обвия крака около кръста му. Ако бяха нахултали щях да го закрия. Защо ли?

-А привидяло ми се е.

Когато чухме, че те си тръгват той ме пусна. Сега ме видя как ме бе намерил.

-Съжалявам. Аз не знаех, че има някой и особено че си ти. - и продължи да ме гледа в очите, без да откъсва поглед.

-Обърни се да се облека.

-О, да. Извинявай.

Сложих си черната тениска, която пишеше,, Suga,,. Уникално! Той не трябваше да вижда тениската ми. Къде пък ми е сега годеницата?

-Готова ли си?

-Да... не се обръщай. Докато не...

Беше късно, той се обърна. Опитах да закрия надписа, но той махна ръцете ми и я разгледа.
-Хей!Това мяса на мен. -и се усмихна. Усмихна се. Ха!

-Не, не мяса. Истинският е много по- съобразителен. Хах! Чакай да изляза първа. - Не чаках да отговори, а направо излязох.
Ама че късмет!

Отидох до Мишел. Платих си нещата и излязохме.
Обиколихме още малко, когато видяхме четири момчета заобиколени от момичета.

-Моля ви!  Сгрешили сте, не сме известни. Моля да ни оставите!

-Хей. Току що видях Бтс и ехо на изхода. - извиках аз, и все едно случайно минаваме покрай тях.

-Дали ще успеем да ги видим преди другите?-продължи играта Мишел.

Онези фенки се затичаха към изхода.
Поклонихме се на момчетата и тръгнахме по стълбите към покрива, отгоре където беше направена градинка и места за сядане. Беше много красиво. И особено небето изпълнено с облаци. С ръка сякаш можех да ги достигна. Но бяха далече! Далече като звездите. Може би имаше по - наблизо звезди, уникални като на небето.