Седмината приятели вървяха по пътеката покрай река Хан. Оглеждаха се за Мери. Знаеха, че бе наранена, и вероятно Шуга си бе тръгнал, без да му пука какво бе сторил.
-Дали ще я намерим?-попита Кук вече отчаян.
-Скоро ше се стъмни.- каза Джин.
-Хьонг е ужасен.- навъсено каза Ви.
-Къде ли може да е?- Почна да мисли Хоби. Но откри една истина той все още не я познаваше така добре, както му се искаше.
-Трябва да е наблизо. До реката ще е. Няма да е избягала далеч. - съобщи Мишел.
-Съжаляваме че така той се държи.- каза лидера.
-Не е нужно да се извинявате от негово име. Той е честен. По добре е така.
-Не е честнен с чуствста си към нея.- Каза Джимин.
-Шуга го е изтрах да се довери.- Каза Намджун.
-Страх го е да обича.- каза Джин.
-Защото много пъти бе нараняван- каза Хоби.
-Но когато са се срещнали този път знаем защо не беше на себе си. - каза Джин.
-Мери е различна. И той вижда в нея онова което друг не вижда. - каза Намджун.
-Усетил е искра. Сигурно Мери ти е казала колко дълго са си говорили. - добави Джин.
-Той не говори с никого и то толкова много с такова вълнение. - каза Ви.
-Беше загубил смисъла да живее.- продължи Хоби .
-Мери бе наясно. Отдалече го усещаше. Но точно защото не ви познаваме и виждаме само онова по телевизията. Не значи, че всичко е истинско, но ние усетихме, че вие сте искрени и някак през камерите през маската видяхме малко от вас. Тя беше наясно само с една част от характера и чуствата му.
-Знаем. Никой не ни вижда както вие! Може да има такива хора но започваме да мислим, че няма други фенове такива които не бягаха след външният ни като онези в мола. - добави Намджун.
-Чиито ваши имена не знаеха.
-Да. Всеки е различен.
-Има фенове които са като нас, но както казахте малко са онези които ви ценят като хора а не като предмети.
-Вие сте наистина много ценни приятели адвокати и хореографи. - каза Джин, тупайки я по рамото.
-Хахаха да.
-Е да я потърсим.- Каза лидера.
И скоро стигнаха до мястото на което седяха прегърнати избягалите им приятели.
YOU ARE READING
SOUL MATES
Romance,, Чустваха се допълнени. Родени един за друг бяха. Съдбата ги срещна случайно. Но душите им се привлякоха. Бяха различни, но така еднакви от вътре. Самотни души, търсещи щастието си. Дали щяха да останат заедно? Сродните души съществуваха ли? Ряд...
