SOUL MATES

5-1

Беше вече есен. Листата пожълтяха и се люлееха по вече почти голите клони. Някои, вятъра ги отнясаше далеч, пеейки своята тъжна и самотна песен. Обичах есента. Самотната ми душа се запълваше от самотната есен.
Беше приятно за разхождане затова излязохме с приятелката ми. Беше някъде към 15:00 и слънцето лениво печеше върху нас и придаваше леко топъл нюанс на падналите вече листа. Температурата беше достигнала през деня до 28° сега вече някъде 24°.
Вървяхме по самотния път в парка и чувахме птиците. Някъде в далечината се чуваха колите, бурните смехове от заведенията, песни от бара, и пияно от университета по музика. Всичко отекваше и се чуваше толкова близо.
Изведнъж в краката ми започна да се оплита малко кученце, с каишката си.

Наведох се.
-Хей малко кученце. Приличаш на Тан. - Видях каишката и пишеше името му и собственика,, 김태형김태형,,

-Тогава къде е Ви? - Попита Мишел. И се наведе да го гали. - Избягало ли си?

След миг видях 7 чивта крака. Погледнах нагоре и всички бяха облечени в черно и с маски и шапки.

-Хей момичета.-поздравиха те.

-Здравейте. Спец части.

Засмяхме се и решихме да
седнем да говорим. Обаче само Юнги не говореше. Беше му неприятно да съм тук, явно... Другите отидоха да вземат сладолед, а аз останах до него.

-Какво ти има? Защо се държиш така?-попитах го.

-Не ти влиза в работа Мери.

-Влиза ми. Защото се отнася до мен.

-Защо мислиш, че се върти света покрай теб?

-Не мисля. Знам, че не се.

-И що не спреш да се правиш на мила и добра?Дразни ме твоята фълшивост.

-За какво говориш?

-Има нещо за което се сближи с нас...

-Защо да има? Исках да бъдем приятели нищо повече. Защо си такъв? Какво съм ти сторила?

-Какво ли? Че съществува такава фълшива гад като теб.

-Престани. Не е това. Кажи ми.

-Не си човека с когото да споделя.

-Щом не съм. Спри да се държиш така и отиди при шибаната си тъпа кучка. На нея кажи. Да видим дали ще разбере нещо.

-За коя говориш?

-За онова момиче. Видях ви няколко пъти в парка,когато бях...