No one can tear us apart

1.

Тя се събуди вкъщи, а до нея лежеше любовта на живота и я гледаше с една такава, широка и топла усмивка - любимата ѝ!

- Какво има та така се усмихваш? - попита тя, също усмихната.

- Радвам се, че ще се състезаваш рамо до рамо с мен днес. - отговори той простичко.

- А как не?! Не помниш ли колко те изнудвах точно за да участвам?

- Помня, красавице. - каза Нейтън и постави целувка по челото ѝ. - Искам пак някой път да ми поизпиташ нервите така. - този път постави целувка на устните ѝ.

- Ммм...мисля,че ще може да се уреди. - отвърна Ема със съблазнителен глас. Тогава той продължи да я целува надолу по врата.

И после...и после тя усети рязко студ. Болка. Страх, ако щете.

Както си лежаха на спалнята им, изведнъж Ема почувства студения асфалт, а Нейтън лежеше на него. Тя го разтърси, но той не отваряше очи. Не усети кога, но пак се беше разплакала.

Отвори очи. Надяваше се всичко да е било сън. Огледа се, но него го нямаше до нея на леглото. Беше в някаква болнична стая. Какво, по дяволите, правеше тук?!
Изведнъж забеляза Камила, която седеше на дивана до леглото ѝ.

- Припадна. Затова те сложихме да поспиш. Много ти се насъбра. Майка ти и Лиса са в 'Hyatt'. Елият каза, че само двете можем да останем в болницата. Но не се притеснявай, те са в безопасност. В хотела има повече охрана и от полицейски участък! - отговори на незададените ѝ въпроси Камила и се усмихна топло, но тези думи сякаш минаваха през Ема. Не ги чуваше. Искаше само и единствено да знае:

- Нейтън? Той... - Не можа да довърши. Не знаеше какво точно я питаше. Дали е добре? Дали е жив? Дали можеше да го види? Или всичко е било просто гаден сън?

- Ема...той...той е в кома. - заекна Камила и се разплака. Ема също веднага след като чу думите ѝ. Сви се на кълбо и стисна одеялото.

- Хей, Кам. Може ли да ни оставиш насаме? - пита Стеф като влезе.

- Да. - отговори тя и излезе.

Ема се чудеше защо. Защо трябваше да се случва всичко това?! Защо на Нейтън?! Защо не на нея?!

Тези бяха само част от хилядите 'Защо?' заформящи се в главата ѝ.

Изобщо не ѝ пукаше, че някой е влязъл в стаята. Даже се сви още повече.