No one can tear us apart

Пролог

   Кръв. Много кръв. Все още догарящи пламъци и дим. Така изглеждаше картинката на пистата. Не е никак красиво нали?

     Любовта на живота ѝ лежеше безжизнено в локви от кръв, неговата кръв. На метър от него - колата му, обърната по таван и цялата в пламъци. А къде беше тя?! Тя беше надвесена над него, ревяща и викаща го. Опитваше се да го събуди, но той не помръдваше. В този момент единственото нещо, което искаше е да беше на негово място.

  ...

     Всички се възхищават на състезателите именно заради близостта им до смъртта.

    Те се качват в колите си и ускоряват. Адреналинът им харесва, ускоряват още. Не всички обаче могат да се справят със скоростта и много от тях умират млади. Рискът в състезанията е 70%. Те го знаят, но това не ги спира. Важна е само жаждата за скорост. Тогава какво би ги спряло, ако не смъртта? Близките? Нее.

   Ема не спря Нейтън. Даже го насърчи. И в момента се проклинаше за това. Той нямаше да катастрофира ако го беше спряла.
   Общо взето това правеше - самосъжаляваше се, чакайки го да излезе от операционната. Молеше се да е жив. Само това искаше! Би направила всичко буквално всичко, за да му помогне в този момент.
    Сълзите ѝ не спираха да текат. Не знаеше от колко часа седеше и се взираше във вратата на операционната, надявайки се, че Нейтън ще излезе - жив и здрав. Потръпваше всеки път щом някой я отвореше. Това се случваше обикновено, за да викнат някой лекар, или сестрите да донесът кръв или нещо от този сорт.

   Отвън чакаха очевидно тя, Лиса, Стеф, майка ѝ, Рей, Камила и Клео. Елият и Хавиер, също (както и част от хората им, разбира се). Те двамата не спряха да говорят по телефона. Сигурно се опитваха да разберат какво стана с колата и защо на Нейтън му се налагаше да се бори за живота си сега. От време на време Ема си правеше труда да ги слуша, просто за да минава по-бързо времето.

    - Данверс, слушай. - говореше Елият на някого по телефона си.

   - Хванахте ли го?

   - Ясно. Къде е сега, шибаното копеле?!

   - Добре, след половин час идвам. - каза и затвори.

    - Какво става? - пита Хавиер.

    - Валдез е в мазето на 'Hyatt' . Отивам да го разпитам. - обясни Елият. (Hyatt е хотел в Гуадалахара, естествено притежание на Гарсия).