4.

2.4K 87 4
                                    

     - Абе на тебе не ти ли казах да не ги пипаш тия лайна?! Сега искаш ли да ти изпотроша кокалите?! - каза Нейтън ядосано, но после се засмя. Стисна ѝ ръката, така че да се извие и да пусне цигарата. - Браво, бе Стефке. Аз идвам да ти благодаря за след състезанието, ти зарибяваш сестра ми.

   Беше бесен. Както беше усмихнат и спокоен, изведнъж бам! Неприятен спомен нахлу в главата на Камила. Миналата година едни нещастници я причакаха. Искаха да я изнасилят. Тя не беше въоръжена, а те имаха пистолети. Като му каза на следващия ден се оказа, че ги познава. Както беше мил и добър с тях преди, изведнъж извади пистолет и ги приключи!

    - Абе задник нещастен самовлюбен! - кресна Стеф, а Нейтън извади руския си револвер. Винаги го носеше с него. Освен това не толерираше неуважение. Тя като че ли малко се стресна, но после възвърна изражението си. - Нищо не съм карала сестра ти насила!!! - защити се, а Нейтън се тресеше от нерви вътрешно. Камила го познаваше и знаеше какво следва, ако не направи нещо. Той погледна към нея, за да провери дали Стеф казва истината, а Камила гледаше в шок. Не можеше да повярва, че брат ѝ стоеше пред нея и викаше по някого. А и не ѝ пукаше какво прави, стига да е жив, защото до преди час се питаше дали изобщо е.
    Камила се хвърли на врата му и започна да плаче. Стискаше го в прегръдката си сякаш ще изчезне.
Той я потупа по гърба окуражително, по братски.

   - Липсваше ми, идиот. Никой не ме е дразнил тия дни. Даже и самодоволната ти усмивка - никой не може да ме накара да искам да му разбия зъбите, както ти.

    - Ебаси и комплимента! Такъв досега не съм получавал. - каза Нейтън и се ухили. - Не съм забравил за цигарите. - погледна я заканително той.

   - Беше само една дръпка. А и аз исках сама. Никой не ме е карал. - Камила правеше всичко възможно да му отклони вниманието от Стеф.

    - Ами и аз от една дръпка тръгнах, а сега съм на две кутии на ден. - поклати глава той, за да я накара да се почувства по-зле и да подчертае смисъла още повече.

    - Няма повече! Знаеш, че мразя цигарите. Просто...бях под стрес.

    - И дръпката помогна ли ти със стреса?! - повиши тон. Мисълта да бъде като него, изобщо не му се нравеше.

   - Ами тук си...така, че изглежда, че да. - реши да го предизвика тя, но май беше грешка. Той се намръщи още повече. - Не се сърди дее. Моля те. Обещавам, повече няма!

No one can tear us apartWhere stories live. Discover now