No one can tear us apart

16.

След една седмица:

- Нееййтъъън! Вдигни си задника от пода! - викаше Камила. Нейтън лежеше на пода точно до спалнята с кралски размери. Взираше се в телефона си. Гледаше снимките им с Емилия. Дори не помнеше откога го правеше. Не виждаше смисъл да прави каквото и да е било друго. Самоизмъчваше се. Ако не гледаше снимки, зяпаше името ѝ в телефонния указател. Искаше да ѝ се обади да чуе гласа ѝ, да ѝ каже, че решението му е било глупост и че иска да го забравят, но знаеше, че ще е грешка ако го направи и ще се обезсмисли цялата тази игра на нерви. Той смяташе, че тя заслужава по-добър живот от този, който можеше да ѝ предложи.

- Слушай! - извика Камила, гледайки го гневно и загрижено в същото време. - Ставаш, обличаш се и излизаш от тази шибана стая. Заприличала е на бардак!

Той не я удостои с внимание. Продължи да прави това, което правеше и досега - самосъжаляваше се.

Камила не можеше да издържа вече да гледа брат си такъв - съсипан. Нямаше и следа от предишния Нейтън. Тя искаше да му помогне, но знаеше, че единственото, способно да го направи, беше да си я върне. В стремежа си да я предпази, рискуваше да погуби себе си. Емилия също не беше по-добре, обаче разликата межу тях двамата беше, че тя приемаше когато хората искат да ѝ помогнат и да бъдат до нея, а Нейтън се абстрахираше от всичко и всички.

- Нейт, моля те, нека поговорим. - умолява го Камила. Не можеше да го накара и думичка да ѝ продума. Болеше я да го гледа така раним. Тя беше свикнала той да е по-силния от тях двамата.

Той се вдигна от пода и седна на леглото, което я изненада. Не очакваше да стане толкова лесно. Седна до него.

- Знам, че преигравам. И обещавам, ще се взема в ръце. - каза, гледайки в преплетените си пръсти. Тя взе телефона му. Видя, че из целия му телефон е само Ема.

- Защо се измъчваш? - тя нямаше предвид само снимките, а искаше и да разбере за изборът да вземе точно това решение.

- Когато един човек не е до теб, трябва да се задоволиш само със спомените за него. - каза той сериозно, без никаква емоция в гласа си. Беше убедена, че я разбра какво го пита, но някак умишлено избягваше да си зададе този въпрос. Самият той не беше сигурен в отговора. Самоубеждаваше се, че е взел правилното решение, но някакси го чувстваше толкова грешно. Но не беше под обсъждане да се върне при нея. Даже не си го и помисляше. Спомняше си, че почти не я убиха заради него и това го спираше от тези мисли.