No one can tear us apart

19.

- Все още ли си на мнение, че трябва да се разделим? - попита Емилия въпреки, че виждаше отговора на лицето му. Имаше чувството, че никога не са се разделяли. Нямаше онова отчуждение, от което имаше страх. Нейтън държеше момиченцето си, сякаш късче от рая е поставено в ръцете му. Никога не беше усещал такива емоции. Самия той не знаеше какво точно чувства. Дали беше гордост, или любов, или нужда от това да закриля с цената на живота си малкото човече в ръцете му? Никога досега не беше и мечтал за това. Не смяташе, че нещастник като него заслужава това. Беше на мнение, че хубавите неща се случват на добрите хора, а той далеч не определяше себе си като такъв. Ема обаче вече знаеше, че ще е страхотен баща и не можеше да си представи някой друг да бъде на негово място. Въпрейки клеймото на Гарсия, тя приемаше този мъж какъвто е и го обичаше повече от всичко на този свят.

- Все още ли ме искаш? - попита той, не отделяйки очи от съкровището, което нямаше да остави никога. - Майчице, Ема! Тя заспа! - ухили се той. Ема се засмя. Беше много изморена, болката, която усещаше от раждането все още беше ужасяваща, но нищо от това сега нямаше значение. Беше щастлива. Най-накрая имаше каквото иска. Дъщеричката си - жива и здрава, и мъжът, с който искаше да сподели животът си.

- Разбира се. Мястото ти е тук до нея. И до мен. Обичам те. Бас държа, че вече и тя те обича. - увери го тя, а той погледна невярващо. Тя знаеше на какво се дължеше тази изненада и искаше да заличи това тъмно чувство в него. - Има твоите очи. - отбеляза, за да го разсее от неприятните мисли, че не е достоен за тях.

- Тя е перфектна. Благодаря ти!

- Как да я кръстим? - попита Ема. Искаше да му достави удоволствието той да избере име, защото знаеше колко много щеше да означава това за него.

- Изабела. - отвърна той на момента. Беше първото име изникнало в ума му щом зърна дъщеричката си, но усещаше сякаш е знаел цял живот, че ще има дъщеря и тя ще се казва Изабела.

- Накратко Изи. Харесва ми. Кога ще се приберем в Мексико? - побърза да узнае Ема. Това беше въпросът, от който Нейтън се страхуваше най-много, че ще зададе. Не беше съвсем готов с отговора. Знаеше, че не можеше да ѝ каже истината. Особено в такъв крехък момент. Ема не би понесла, че Нейтън беше направил от родината си бойно поле за тези 7 месеца. Беше настроил всички срещу себе си. Не само от Мексико, но и отвъд. Част от партньорите му се обърнаха срещу него, заради "присъединяването" на картелите от Колумбия към неговия. Освен това наградата за главата му допълнително усложняваше ситуацията. За 500 милиона всеки би го убил.