No one can tear us apart

22.

- Не съм я търсил. Тя ме намери. Бях в Ню Йорк по работа, а тя ме чакаше на летището. - обясни Нейтън.

Камила се радваше искрено за брат си, че най-накрая е взел добро решение след 7 месеца само лоши. Когато видя огромната му усмивка просто знаеше, че си я е върнал и без да е нужно да ѝ казва. Тя беше единствената жена, способна да го прави щастлив. А той беше луд по нея.

Нейтън отвори вратата на един джип и я сложи да седне на задните седалки. Усмихна ѝ се. Камила определено усети как притеснението, насъбрало се в него, се изпари, когато видя, че е добре. Въпреки че го криеше доста добре, тя беше сигурна, че се е изплашил за нея. Тя също беше изплашена.

   Напоследък всички бяха съсредоточени върху гаранцията за главата му. А със смъртта на Масарото, и тя се махна. Но определено хората му нямаше моментално до го изоставят и да започнат да се 'кланят' на Гарсия. Камила се притесняваше за него.

Изведнъж цялата му риза се напои с кръв. След секунда Камила осъзна, че беше негова кръв. Изпищя. В очите му се четеше изненада, но и страх. Страх, че би могъл да изгуби много. Ема, Изабела, Камила...

След това усмивката му изчезна, сивите му очи се затвориха, а тялото му падна безчувствено. Камила се спусна над него и го взе в ръце. Сълзи започнаха да се стичат по лицето ѝ.

- Неейтъън! - извика тя ужасено, докато го стискаше в треперещите си ръце. - Моля те, не ме оставяй! Дръж се! Елиият! Извикай лекар! - нареди.

Раната не спираше да кърви. Камила не знаеше как да постъпи. Не искаше да го изгуби.

Свали ризата му, скъса я и я стегна около гърдите му, за да спре поне малко кръвта докато дойдат докторите.

- Ще се оправиш! Чу ли? Чуваш ли ме?! Не смей да ми умираш! Ясна ли съм?! - тя викаше и се дереше от рев в същото време. Галеше лицето му. - Моля те. Моля те. Направи го за Ема и Изи. Дръж се за тях. - Той все още изглеждаше безчувствен.

След един час в болницата:

Бяха в болница 'Clemenceau Medical center'. По думите на Кайро - най-добрата в Ливан. Той имаше познати там, на които можеше да довери живота на Нейтън и да разчита, че ще го спасят. Откараха Нейтън в спешното им отделение. За сега нямаше никаква информация за състоянието му, освен че беше критично. Камила седеше отпред и го чакаше. Чакаше да ѝ кажат, че всичко е наред. Или поне се надяваше. Молеше се да е наред. В противен случай не знаеше какво ще прави. Нейтън беше братчето ѝ. Не можеше да си представи да живее в свят, в който него го няма.