No one can tear us apart

25

- Да. Ще ти разкажа за забавните ѝ тинейджърски години, но първо... - тя извади текила и лимони. - Остави ликьора и нека го направим професионално.

- Лис, няма да се напивам днес. - отказа категорично той. Знаеше, че това нямаше да свърши добре за никого. А и само щеше да затрудни задачата му на следващия ден.

- Само няколко шота. Както ти казваш 'Да ни тръгне разговора'!

- Винаги когато кажа само няколко, на сутринта имам чувството, че съм в някой от 9те кръга на ада. - сподели искрено той, а тя се засмя. Нейтън държеше много на алкохол и можеше да изпие много, но махмурлука след това винаги беше сякаш по-лош от предния.

Тя напълни две чаши за шотове, отряза резен лимон и взе солта. Побутна му чашката, но той отново отказа. Даваше всичко от себе си да се противопостави.

- Добре, първо аз значи. - повдигна рамене, след това облиза солта от ръката си, изпи шота и изяде лимона. Направи гримаса. Той се засмя.

- Силно ли е? Толкова, че вече да си лягаме?

- Не е непоносимо. А и защо не видиш сам? Да не би да не държиш на алкохол и просто не искаш да се изложиш пред мен? - предизвика го тя, знаейки че по този начин щеше да го накара да пие.

'Аз държа на алкохол, скъпа, просто утре ще трябва да съм трезвен.' помисли си той.

Нейтън взе шота и го изпи по същия начин като нея. Избърса с опакото на ръката текилата, която се беше стекла по брадичката му.

- Доволни? - тя се ухили. Нейтън за първи път виждаше тази Лиса, която не му е постоянно намръщена.

Докато се обърне, тя беше напълнила 12 чашки и беше сложила по един резен лимон на всяка.

- В Мексико ги пием с люта чушка вместо лимон и сол. - каза той.

- Това сигурно ти прогаря дупки в гърлото! - извика тя, а той кимна. - Хайде, ела да седнем в хола на дивана, за да ни е по-удобно.

- Сега те слушам за Ема. - сякаш това беше единствената причина за него да седне с нея. Беше му интересно да разбере какъв тийнейджър е била Ема. И преди беше мислил за това, но никога не беше говорил с Ема на тази тема. Самият той нямаше кой знае каква разлика от това време, освен че беше по-умен, но отново влюбен до смърт.

- Тежък случай. Беше труден тийнейджър. Не се прибираше с дни и като се прибереше обикновено идваше да изтрезнее и да поспи. - каза и и двамата надигнаха по един шот. - Едвам я вкарахме в правия път! Татко имаше голямо влияние върху нея. - продължи Лиса. - Но по-добре питай нея самата, защото може да има и още. Аз ти казвам каквото съм видяла, а то със сигурност има и повече.