No one can tear us apart

12.

    Той я пусна на земята, чак когато стигнаха в спалнята. Затвори вратата бавно, а тя следеше всяко негово движение с поглед и хапеше устната си. Той се усмихна заговорнически. Обърна се към нея и в мига, в който го направи тя разби устните си в неговите. Той се облегна на вратата. Тя скубеше косата му с едната ръка, а другата беше на гърдите му и се движеше бавно нагоре към рамото и после вратът му. Нейтън я хвана я за задника с две ръце, а тя обви бедра около него. Отърка се в члена му. Дънките му отесняха още повече, чак до болка. Тя усети това и се усмихна срещу устните му самодоволно. Размачка задника ѝ и тя се върна към целувката. Тя го завъртя, така че тя да е от страната на вратата. Тя спусна ръката си надолу по плочките му до набъбналия му член. Разкопча ципа на дънките му, без да разваля целувката. После с крака ги смъкна надолу, заедно с боксерките му. Той смъкна късите ѝ панталонки и откри, че е без бельо. Усмихна се доволно. Започна да оставя смучки по вратът ѝ. После влезе в нея. Тя извика от удоволсвие. Премести ръцете си на гърба му и заби нокти. Той обожаваше тази сладка болка. Влизаше и излизаше с бясна скорост. Вътре. Вън. Вътре. Вън. Вътре. Вън. След още няколко тласъка стените ѝ се стегнаха около него и тя свърши със стонове, а той се изпразни в нея. Стояха опряни във вратата с минути, дишайки тежко и най-вероятно щяха да седят още, ако телефонът му не ги беше прекъснал.

   - Шефе, някой е запалил пратката на пристанището. - каза Сойър (един от хората на Нейтън) . Той се дръпна рязко и навлече анцук и тениска. Седна на спалнята, а Ема гледаше учудена от рязката смяна на настроението му. Не можеше да си обясни какво се случи.

   - Всичките 6 тона?! - извика Нейтън, вече полудял.

   - Да, шефе.

   - По дяволите! Там имаше 6 шибани тона кока! Как, мамицата му, го позволихте?! - продължваше да вика той. Започна нервно да дърпа косата си. - Знаете ли кой го е направил? - попита вече възвърнал изражението си на лидер. На 90% беше сигурен, че Димитрий има нещо общо.

   - Шефе, няма да ти хареса. - Нейтън пое дъх и каза на Сойър да говори направо.  - Намерихме наши експлозиви там. - продължи той.

   - Свалихте ли отпечатъци?

   - Да, но все още чакаме резултатите.

   - Това ли е всичко, което знаем за сега?
 
   - Да, шефе.

   - Добре, дръж ме в течение. И искам да имаме хора по всички летища, гари и пропусквателни пунктове. Щом кучият син е от нашите ще знае, че го търсим и ще опита да избяга. Не им казвайте защо ги пращате там. Просто кажи, че чакаме някаква пратка. Ясен ли бях? - нареди той.