No one can tear us apart

2.

     - Според мен, ще е най-добре да изключим машините, които го поддържат. Без тях той не може да диша или каквото и да било. Просто няма смисъл. - каза Алехандро. Това просто ядоса Елият.

      - Няма да пипаш хлапето! Той ми е като брат. Машините остават и точка! - нареди категорично.

    - Но... - опита да възрази Алварез.

- На тебе да ни възразяваш ли ти плащаме?! Казах, че не пипате хлапето! Ясно?! - повтори, а той кимна.

    По рано същия ден:

      - Какво става? - попита Камила, имайки предвид състоянието на Ема. Тя не беше никак добре. Преживяваше инцидента най-зле от всички. Камила се притесняваше за нея. Тя също страдаше, все пак ѝ е брат, но не можеше да се сравни със състоянието, в което Ема беше изпаднала.
     - Успях да я убедя да отиде да го види. Така ще ѝ стане малко по- добре... доколкото е възможно. - отвърна Стеф и вдигна рамене. Наистина полагаше усилия да бъде до тях, въпреки че ги познаваше едва от няколко дни. Въпреки че Нейтън се държа както обикновено - опитваше се да изглежда, че не му пука и, че е гадняр, но всъщност само малко хора го познават наистина. Много малко хора допускаше до себе си. И те знаят, че той дава всичко за близките си.

     - Ще ходя за чай! Искаш ли кафе или нещо друго? Не си спала от два дни. Имаш нужда от малко енергия! - попита Стеф загрижено. Камила не се беше замисляла, че не беше спала. Не чувстваше умора, само болка.

     - Да, моля! Без захар, с мляко! - обясни бързо.

     Тя тръгна надолу по стълбите. Машината за кафе беше на първия етаж.

      Камила погледна към офиса на Алехандро, и видя, че Ема се свлече по съседната стена. И имаше кръв. Веднага дотича там. Разликата между нея и Нейтън беше, че той би се справил спокойно със ситуацията, колкото и да е притеснен вътрешно, а Камила беше вечната паника. И вътрешно, и външно!

     Добре, че Стеф дойде! Тя изпусна чашите в шока си, и съдържанието им покри пода. Но това беше най-малкия им проблем.

     - Какво става? - попита тя, опитвайки се да запази спокойствие. - Ема, да не си бременна? - Камила погледна шокирано като чу това. Не вярваше, че Ема можеше да е бременна или че Нейтън щеше да е баща. Тя познаваше брат си. Той не беше по обвързването, а какво оставаше за дете. Много неща се случваха за първи път с Ема.
     - Откъде ти хрумна това?! - пита Камила все още стъписано. Прекалено нелепо ѝ звучеше, за да е истина!