No one can tear us apart

#Сватбата#

Въпреки спомените от последния ѝ брак, Емилия умираше от вълнение за този. Обичаше този мъж с цялото ѝ същество. Знаеше, че ще прекара остатъка от живота си с него и не изпитваше и капка съмнение. Този път нямаше онова усещане, че сключва доживотна сделка, за да извлече полза. Не чувстваше, че се поробва до живот, а че има прекрасно бъдеще пред себе си. Колкото повече наближаваше мигът, толкова повече се притесняваше, че сърцето ѝ ще се пръсне от щастие и нетърпение.

Нейтън искаше сватбата да е нестандартна, но в същото време и да присъстват само най-близките им хора - нищо грандиозно. Знаеше, че трябва да покани и някои от важните си бизнес партьори, въпреки че не искаше. Това беше важно, защото на този ден той щеше да стане лидер на Мексиканския картел. Баща му щеше да му го препише. Това беше условието - да се ожени, да осигури наследник и да има нужните години. Въпреки че ръководеше делата на бизнеса от доста време на този ден официално щеше да поеме картела. Точно заради това трябваше да присъстват партьорите им - да видят новия „крал на империята Гарсия". Той не искаше да е лидер на картела, защото знаеше колко много щеше да окаже въздействие върху живота им с Емилия. Освен това искаше този ден да е предназначен за тях, но знаеше, че всъщност това беше постановка предназначена за останалите мафиоти. Не каза нищо на Емилия, защото знаеше, че това щеше да помрачи празника ѝ и щеше да я накара да си мисли, че той се жени само заради това за нея.

- Ема, изправи се. Не мога да ти стегна корсета, ако си така прегърбена! - караше ѝ се Лиса, а Анна седеше на леглото и ревеше, но в същото време и се усмихваше. Знаеше, че момичето ѝ се омъжва за мъж, който щеше да я почита като богиня и щеше да стигне докрая на света, за да е щастлива. Все още не можеше да си прости за това, че не попречи на покойния си съпруг да я обрече с Джамал.

- Добре дее! Само не викай! - примири се Ема и изпъчи гърди напред.

- Мила, толкова се гордея с теб! - хлипаше Анна.

- Имам чувството, че ти се вълнуваш повече от мен, а аз буквално откачам! - засмя се нервно Ема.

Роклята ѝ беше снежно-бяла, тюлена и цялата в пеперуди с воал от същия плат. Беше направена по поръчка от Донатела Версаче. Нейтън се беше погрижил Ема да има най-хубавата рокля, защото тя беше неговата кралица, а кралиците не се разхождаха със семпли рокли. Искаше тя да прави впечатление и всички да я гледат. Да знаят, че тази жена е негова.