No one can tear us apart

15.

Рей и Ема пътуваха от часове към Лос Анджелис. Тя не искаше да пътува със самолет, затова Рей трябваше да я закара лично. През цялото това време никой не беше казал и дума. Ема подхлипваше тихо, гледайки през прозореца на G-class-aта.

- Той го прави за твое добро. - развали тишината Рей, като направи отчаян опит да я утеши.

- Недей.

- Повярвай ми и той не се чувства по-добре. - каза и спря колата. - Пристигнахме.

- Благодаря. - отвърна тя и избърса сълзите си. Не искаше майка ѝ да я види така. Това щеше да разбие сърцето ѝ.  Беше около 20:00 часа в Ел Ей, така че Ема се съмняваше да е заспала. Трудно щеше да се промъкне без да я види.

- Ако имаш нужда от нещо, винаги можеш да ми се обадиш. По всяко време! Аз буквално не спя! - каза Рей, а Ема се насили да се усмихне.

- Благодаря ти, Рей! Ти си най-страхотния идиот, който познавам! - отвърна тя, прегърна го и той избърса сълзите ѝ. Усмихна ѝ се окуражително.

- Ще тръгвам. - направи знака 'звънни ми' с ръце и влезе в колата.

Ема тръгна да отваря вратата, но осъзна, че е заключено, а беше оставила ключа си при Нейтън.

Потропа по вратата и си залепи фалшива усмивка за лицето. По нейните изчисления имаше точно 5 минути преди да се разплаче. Лиса отвори вратата. Беше с широка тениска тип само-за-спане, кокче и ядеше пуканки. Ема се засмя болезнено. Липсваше ѝ сестра ѝ.

- Мамооо! Ема си доойййдее! - провикна се радостно Лиса и я прегърна. 'Не плачи!' 'Не плачи!' 'Не плачи!' повтаряше като мантра в ума си Ема.

Анна дотича и прегърна момичетата си.

- А къде е твоят сладък, синеок глупчо? - викна тя, ухилена до уши.

- Мамо, разбрахме се да не категоризираме задника! - отвърна с престорено разочарование Лис.

- Съжалявам! - викна Анна и се засмя, и и двете погледнаха към Ема. Тя се чудеше какво да измисли.

- Има работа. Само аз съм. Надявам се, не сте много разочаровани. - направи опит да се пошегува, за да не е прекалено очевидно, че беше на един косъм да падне на пода и да се разреве с цяло гърло.

- Разбира се, че не скъпа. Хайде, ела да хапнем! Боже, Ема, колко си отслабнала! Бременна си все пак! - скара ѝ се Анна с престорен яд.