No one can tear us apart

23.

- На самолет за тук. - отвърна Камила кратко, забола поглед в пода. Знаеше, че Нейтън ще побеснее.

- Моля?! - пое си дъх той. - Камила, хората, които знаят за смъртта на Масарото, се броят на пръсти. Тоест все още гаранцията е в сила. Тоест Емилия може да бъде убита по всяко време! И ние няма да разберем дори, защото си я оставила да се качи на обществен самолет! - развика се той. Що се отнасяше до тази жена, не можеше да се контролира. Обичаше я повече от всичко и най-малкия шанс тя да пострада го изкарваше от релси. Изведнъж усети остра болка в гърдите. - Мамка му! - изруга тихо като видя, че си е разкъсал шевовете.

- Ще извикам доктора. - прошепна в ужас Камила и излезе през вратата. Превръзката на Нейтън се беше напоила цялата с кръв. Той извъртя очи.

Лекарят влезе и се намръщи.

- Нали ви казах да почивате, г-н Гарсия!

- Изглеждам ли на човек, който досега е правил нещо по-различно от това да седи в шибаната стая и да си почива! Аз съм ви бил виновен, че работата ви е половинчата! - извика той. Острата болка от преди малко се появи и той се преви. Нейтън опита да се фокусира върху дишането си, а докторът разразя превръзката. Почисти раната доколкото беше възможно от кръвта, която не спираше да тече и каза:

- Мисля, че няколко шева ще са достатъчни.

Лекарят постави местна упойка на мястото и Нейтън усети, че раната изтръпна. След това направи шевовете и сложи нова превръзка.

- Моля ви този път наистина не мърдайте! - предупреди доктора преди да излезе, оставяйки вратата отворена.

След няколко минути влезе една от сестрите, а след нея и Ема. Когато я видя, облекчението, че никой нищо не ѝ е направил, го заля.

- Хей. Как си? - каза тя бавно. Беше изтощена и очите ѝ бяха подути от сълзите. Знаеше как изглежда, обаче не я интересуваше, защото любовта на живота ѝ беше прескочил смъртта за пореден път. Чудеше се колко още ще го спасява късметът му.

- Супер! Не е нужно да ми говориш като на бавноразвиващ се! - измърмори Нейтън, а Ема се засмя.

- Извинявай. Просто наистина се притесних. Кога ще благоволиш да улегнеш? Като дете си - адски безотговорен! - скара му се, а той се изсмя. Знаеше, че това нямаше да се случи. Просто не беше в стила му. Освен това, щеше да стане и по-зле когато Хавиер препише картела на негово име.