No one can tear us apart

5.

- Какво е станало? Защо е трябвало да ти спасява живота?! - попита той, хем объркано, хем леко уплашено. Побиваха го тръпки от мисълта нещо да се случи на Емилия!
Беше изключително изненадан, че онази нагла фигура пред него, която си позволи такова отношение към него каквото никой друг не смее, многократно, е помогнала на неговата принцеса.
В този момент се появи Лиса и с нея имаше набиваща се на очи, пълна с енергия и много шарена персона. Беше приятел на Лиса и Ема, но Нейтън не знаеше това все още, затова когато въпросния се хвърли на врата на Ема, Нейтън започна да мисли какво да му причини. Никой нямаше правото да пипа момичето му. По никакъв повод.

- Здрасти, кучкооо!! - извика той и се засмя. Дълбок и продължителен смях, който караше Нейтън да си мисли, че този е напушен. Не беше свикнал определено да има около него хора с такава силна енергия. - Липсваше ми. - добави тъжно и я целуна по бузата.
Това беше ключът, който задейства механизма. Нейтън се тресеше от нерви. Сви ръцете си в юмруци. Гледаше го сякаш вече е мъртъв.

- Седя си аз на плажа в Ница, съвсем спокойно и нищо не подозирайки, и какво да чуя?! Лиси ми се обажда,че си в болница! При което умрях от притеснение и веднага долетях до тук! О, Ейми. Добре ли си? - Нейтън виждаше, че мъжът пред него говореше, но не го чуваше. Чуваше само собствените си мисли, което определено не бяха настроени в посока сприятеляване.

- Ема, този искрящ индивид какъв ти се пада? Сополяк, я се разкарай от жена ми веднага! - Нейтън не прикри намеренията си спрямо него изобщо. Нека кажем просто, че всички забелязаха, че не го харесва.

- По принцип, съпруг. Но Ема не ти каза, защото си богат и не искаше да ѝ спреш субсидиите. Пък си и малумен, и затова не разбра. - пошегува се Лиса. Ярост дори не можеше да опише чувството, с което я погледна Нейтън. Тя се засмя, а приятелят им я последва.

- Лиса! - скара ѝ се Ема. - Нейтън, не виждаш ли, че те ебава? Габриел ми е приятел от както се помня. Пък и, не би проявил различни чувства от тези, които ти проявяваш към сестра ти, към мен. Той е гей.
Нейтън си отдъхна за миг, обаче после го хвана яд, че не е забелязал, че Габриел е гей преди да му кажат.

- А сега спри с твоите глупости! Наистина оценявам, че ме ревнуваш, но.. - тръгна да казва Ема, но той я спря.

- Аз не ревнувам! - възрази категорично той. Изобщо не определяше реакцията се като ревност и смяташе, че тя е за неуверените тъпанари, което ги е страх, че някой е по-добър от тях. А Нейтън Гарсия определено не смяташе, че по света може да има по-добър от него.  - Просто искам да е ясно кое е мое! - погледна към Габриел умишлено, с намек.