11.

2.4K 84 3
                                    

Емилия се събуди след няколко-часовата си дрямка, а Нейтън още спеше до нея. Беше изморен.

- Мамка му! - изпсува Ема съвсем несъзнателно когато телефонът ѝ иззвъня. Нейтън се събуди стреснато. - Извинявай. - прошепна виновно тя.

- Нищо, бебчо. И без това трябва да ставаме. - отвърна той и се усмихна сънено. Пеперудите в стомаха на Ема се размърдаха. Тази ѝ беше любимата му усмивка. После постави кратка целувка на устните й.

- Ммм...Само толкова ли? - измрънка тя.

- После в самолета, бебчо. Иначе ще го изпуснем. - каза той, а Ема се усмихна, доволна от предложението му. - Кой ти звъни толкова? - попита той вече леко раздразнен, защото телефона на Емилия не спираше да звъни.

- Не знам. Сега ще видим.

- Пусни на спийкър. - нареди Нейтън, а Ема сметна за най-добре да не му опонира точно сега..

- Ема Андерсън, нали? - пита някакъв мъжки глас. Имаше руски акцент. Ема не го разпознаваше.

- Точно така. А вас познавам ли ви?

- Не и пряко. Димитрий Добровски. Бях дясната ръка на баща ти. - каза, а Нейтън погледна гневно.  Ема предположи, че го познава по изражението му. - Баща ти ме помоли, ако нещо се случи с него, да ти завещая бизнеса му. Тъй като Гарсия го убиха...- тръгна да казва, а Ема погледна невярващо към Нейтън. Знаеше дълбоко в себе си, че Нейтън не го е направил, но не вярваше на престореното спокойствие, което излъчваше.

- Не си измисляй, задник! Андерсън се самоуби! Не щеше да говори копелето, а и знаеше, че щях да изкарам информацията, която ми беше нужна, от него. И за затова го направи. - извика Нейтън ядосано.

- Гарсия, и ти ли слушаш? Да не би да съм ти притрябвал за нещо? - засмя се мъжът мазно.

- Майната ти задник! За какво ти е Емилия?!

- Не ти влиза в работата! Пък и, не виждам защо ако боклук като теб може да говори с нея, и аз да не мога? - Нейтън се тресеше от нерви. Много лесно се палеше. Включително и за глупости. Нищо общо с Хавиер. Тази черта на емоционалност беше от майка му.

Ема заглуши слушалката и прошепна на Нейтън, защото забелязваше реакцийте му:

- Любов, не му обръщай внимание. Ще го видя какво иска, а ти ако искаш излез на въздух.

No one can tear us apartDonde viven las historias. Descúbrelo ahora