6.

2.6K 92 6
                                        

- Ти какво? Хвалиш ли ми се нещо? - направи поредния си незначителен за Нейтън коментар Стеф, който той не удостои с внимание.

- Тъпата ти бръкма е чиста! - изплю и тресна капака в яростта си.

- Естествено, че е чиста! Наета е! - каза Стеф.

- Ти сега ли се сети да ми го кажеш това?! - извика яростно Нейтън.

- Ти да не помисли, че тая кола е моя?

- Всъщност ДА! - отвърна той с насмешка.

- Е, не е!

- Ужас! Започнали са и фабрично да ги дават под наем с тези бляскави гадости вътре!

- Знаеш ли, много по-прост си отколкото мислех! - озъби му се Стеф. Ема забеляза, че нещата не отиваха на добре и затова отиде при тях.

- Какво става? - пита тя сладко.

- Нищо, бебчо. - отговори Нейтън и я целуна по бузата. - Ще се обадя на хората ми да отгледат пътя и хотела ти. Трябва да съм сигурен, че всичко е безопасно за моята принцеса. - съобщи, гледайки към Стеф. А тя се засмя. Не. Всъщност се заливаше от смях. Нейтън не разбираше какво ѝ е толкова забавно.

- Какво смешно казах?! - погледна гневно. Тя да не би да му се подиграваше?!

- О, нищо! Просто ти се наслаждавам колко си тъп! - продължи да се смее тя. Той извъртя очи. Не му се занимаваше с деца, а очевидно Стеф беше точно това - едно дете. - Няма никаква бомба! Всичко е пранк! - каза, а Нейтън се засмя като психопат. Стеф не знаеше какво е направила. Дори не можеше да си представи какви биха били последствията от това да се ебава с лидера на Мексиканския картел. Той беше известен с налудничевостта си и способността си да накара някого да му се моли да го убие, така че Стеф нямаше благоприятен изход от на пръв поглед безобидната си шега.

Нейтън едвам сдържаше гнева си. Тъмнината, която с много усилия заравяше в себе си, намираше начин да излезе наяве при най-малката провокация. Все още се бореше с демоните си. В случая, провокацията не беше никак малка. Стеф нацели слабото звено - безопасността на Емилия и щеше да има последствия!

Ема го дръпна за лакътя, защото знаеше какво предстои, или поне подозираше, и прошепна във врата му:

- Не се заяждай, моля те. Остави.

- Как да оставя като Стеф любезно ни предлага вкус от хумора си? Ще е грубо да не отговоря. - отвърна с плашещо спокойствие и фалшива любезност.

No one can tear us apartDonde viven las historias. Descúbrelo ahora