21.

2.1K 85 6
                                    

Откакто Емилия разбра, че Нейтън ще ходи в Ливан, искаше да му се развика. Не го направи в самолета само и единствено, защото не бяха сами. Таеше надежда, че ще го направи в хотела, но за нейно разочарование той нямаше да идва до там. Притесняваше се за него, и то много. Не знаеше каква неотложна работа може да има там. Неприятно усещане вътре в нея, че може за тези 7 месеца да я е заменил и причината да ходи до Ливан е именно новата му, не ѝ даваше мира.

  - Значи Рей ще ни е детегледачка? - отвърна тя скептично. Според набюденията ѝ, можеше спокойно да заяви, че Рей не може да се грижи сам за себе си, а какво оставаше за някой друг. По-близкия до реалността сценарии беше тя и Саманта да се грижат за него. Нейтън се засмя. Ема го погледна накриво. Неприятната мисъл отпреди малко не искаше да се разкара.

  Нейтън усети ревността от погледа ѝ и опита да избегне всячески темата Ливан, затова я прегърна и прошепна в ухото ѝ:

   - Каквото и да ти минава през главата, повярвай ми няма нищо общо с реалността. Като се върна всичко ще ти кажа. - тя се дръпна от него, за да го погледне в очите.

   - Как.. - започна изненадано, а той сложи пръст на устните ѝ.

   - Очевидно е. Изглеждаш почти толкова психо колкото сестра ми - дишаш тежко, гледаш гневно... сякаш плануваш убийство, например. - обясни той и се усмихна.

   'Идея си нямаш' - помисли си Ема и извъртя очи. Дори и тя не беше забелязала тези неща за себе си. Досега не беше забелязвала колко е наблюдателен.

   - Ти да не би да ми врътна очи? Знаеш, че не харесвам, когато го правиш. - шептеше той.

   - Може би. - отвърна тя, усмихна се самодоволно и погледна в земята. - Какво ще направиш по въпроса? - предизвика го тя с трептящ, съблазнителен глас.

  - Ами имаме много налични варианти, г-це Андерсън. Но за да се вместим в графика, знам точно кой ще е най-подходящ.

   Той се усмихна перверзно, зарови пръсти в косата ѝ и залепи устните си за нейните. Поиска вход, който веднага получи, и започна агресивно да я завладява. От целувката му можеше да усети колко му беше липсвал вкусът ѝ и колко искаше да остане с него. Също така, се долавяше страх, че може да я изгуби отново, въпреки че той беше този, който я напусна. Определено това беше решение, за което съжаляваше много.

No one can tear us apartWhere stories live. Discover now