No one can tear us apart

9.

На следващата сутрин:

Нейтън бавно запремига с очи. Усещаше ужасно силна болка в главата. Просто не му се живееше. Идеята с тревата не му се струваше толкова добра сега колкото на предния ден.

Огледа се, опитвайки се да си спечели още няколко секунди в леглото, въпреки че знаеше, че трябва да става. Камила лежеше до него. Той се учуди, защото не си спомняше кога е дошла. Беше убеден, че е викала много по него вчера и затова се радваше, че не помни.

Изправи се някакси, и стигна до банята. Погледна се в огледалото. Очите му още бяха червени и сълзливи.

Изкъпа се с ледена вода, което му подейства събуждащо. Облече се и погледна пак към Камила. Реши да не бъде гадняр и да не я буди. После излезе преди Елият да звънне и да я събуди. Качи се в колата и тръгна към болницата. Естествено, състоянието на Емилия беше на първо четене. Отиде до стаята ѝ, за да открие, че нямаше никаква промяна. Намръщи се. Отново го обзе онова ужасно чувство на вина. Реши да го разкара като се зарови в работа - това винаги прочистваше ума му от всякакви емоции!

Преди няколко дни Елият му беше казал, че дребен италиански мафиот е питал за него. Разбра се с Елият да се чакат в "Hyatt" и до 10 минути беше там, а той го чакаше на бара с бутилка уиски. Наля по 50 грама в 2 чаши.

- Искам да ми уредиш среща с оня боклук от Сицилия. - започна да се разпорежда Нейтън.

Беше му ясно какво щеше да поиска 'Италианеца' (така се наричаше) - да станат бизнес партньори, да делят печалбата и докато Гарсия си 'мислят', че са 'приятели', да ги издумка с милиарди под носа му и да се изпари преди да забележат.

- Каза ли какво иска? - пита Нейтън от съобразителност.

- Има нужда от средства, които да вложи и да се разрасне. Ще делите приходите му, но трябва да се доуточни колко на колко процента. - той се засмя истерично. За пореден път преценката му беше правилна.

- И ти какво мислиш по въпроса?

- Връзки в Италия... - започна Елият замислено. Още една причина Елият да не е глава на картела, освен че не е кръвен наследник, е че беше адски наивен и алчен в това отношение. - Определено ще е добре за картела. Плюс това той е дребен, така че няма да иска кой знае какъв дял и ще можеш да го контролираш. - поклати глава Нейтън. Не беше съгласен, но въпреки това щеше да се срещне с италиянския задник, имайки напредвид, че нямаше какво друго по-добро да прави, за да се разсейва.