No one can tear us apart

20.

- Осъзнаваш ли това малко нещо какво причинява на членът ми?! И като се замисля, че не мога да те чукам, защото те боли, не ми става по-леко. - прошепна Нейтън, а Ема се засмя и го избута от нея. Той се намръщи. Чудеше се колко ли неудобно се чувства Саманта. По принцип Саманта беше много общителен човек, а сега не обелваше и думичка, което озадачаваше Ема.

- Сам, запознахте ли се с Нейтън? - попита мило, а Саманта погледна в земята. Ема предположи, че това е от неудобство.

- Значи на нея на малко име, а Нейтън идиотът на цяло! Добрее, ще го запомня! И ще си запиша даже! - измърмори той с престорено недоволство, а Ема се засмя. Саманта също, само че нейното беше по-скоро нервен смях, отколкото, че ѝ е било забавно. - Всъщност на мен ми е по-позната като госпожица 'приятелки сме и живеем заедно', но е полезно да знам, че се казва Сам.

- Ти сериозно ли я наричаше така? - Нейтън погледна сякаш са му задали възможно най-тъпия въпрос. - И ти не възрази нито веднъж?! Саманта, шашкаш ме! Да не би и ти да си заслепена от него както всички кучки, които се лъжат, че ще им го дам?

- Нее! Пази Боже! - каза Саманта, а Нейтън се изхили.

- Добре е да го знам. Бебчо, излезе ми малко работа в Ливан и за съжаление не мога да те взема с мен, но Соиър ще те заведе утре сутринта до 'Петте крале'. - съобщи той без излишни подробности и Ема погледна като кученце. Очите ѝ се насълзиха. Не искаше да го пуска да си ходи. Беше я страх, че отново ще го изгуби.

- Но ти тъкмо се върна при мен. Защо ще тръгваш сега? - изхлипа тя.

- Трябва. - каза той, целуна я по челото и обхвана лицето ѝ с ръце. - Ако можех да го избегна - щях, но не мога. Не зависи от мен, красавице. Целуни малката от мен. Аз тръгвам.

Тогава той я пусна и се обърна. Тя наблюдаваше как силуета му се отдалечава бавно. Защо ли си мислеше, че това е раздяла? Имаше онова отровно чувство, че работата в Ливан никак нямаше да е чиста. Не искаше дори да си представя, че бащата на дъщеричката им ще пострада, но за съжаление много по-лоши неща изпълваха съзнанието ѝ. Нямаше да понесе още един инцидент като катастрофата. Все още се възстановяваше психически от нея. Това беше най-тежкия период от живота ѝ.

Саманта я прегърна. За тези 7 месеца, тя се беше превърнала в сестра за Ема.

- Може ли да дойдеш с мен в Лос Анджелис? Наистина не искам да те загубя. Ти си невероятна приятелка. - промърмори Ема в косата ѝ.