No one can tear us apart

3.

Всички други излязоха от стаята. Само Карина и Емилия останаха.
Пабло тръгна нанякъде и останаха само Камила и Даниъл в коридора. Той я опря в стената и залепи устните си за нейните. Те бяха нещо като приятели, обаче с привилегии. Не бяха заедно, но от време на време се отпускаха един друг. И двамата не ставаха за връзки - прекалено много ограничения за тях! А така имаха пълна свобода. Можеха да спят с когото си поискат и другият нямаше против. Или поне уговорката им беше такава - само секс, без чувства!
    Тя обви ръце около врата му и го остави да я накара да забрави за непоносимата ѝ реалност, поне за малко.

....

    - Карина съм! Приятелка на Камила! А ти трябва да си Ема? - каза мило, като видя красивата фигура, която влезе в стаята. Имаше златисто-руса коса и светли очи, което я навеждаше на мисълта, че може момичето да е рускиня. Но не беше сигурна.

    - Да. Ако искаш ще изляза, за да го видиш на спокойствие. - предложи тя и тръгна към вратата, но Карина я спря.

    - Не. Остани с мен. Сигурна съм, че и Нейт би бил по-щастлив, ако и ти му правиш компания. - отвърна, а тя се усмихна някак тъжно...измъчено, поглеждайки към него. - Обичаш го.

     Карина можеше да разбере, че на Нейтън му пука за нея, по това че я е накарал да го обича такъв какъвто е, тоест той ѝ е показал истинския сладък, но стойностен Нейтън, а не онзи кретен, под чиято фасада се крие. А той го правеше много рядко. Карина беше сигурна, че е лудо влюбен в нея! Но просто нямаше как да не се учуди и в същото време засмее тази мисъл! Нейтън никога не е бил по връзките. Тя искаше да е с него отдавна, много се беше влюбила, но той искаше само секс и беше честен с нея. Не я е лъгал никога, че иска нещо повече.

     - Повече от всичко на света. Бих дала всичко, за да го извадя от там.

     - Какво би му казала, ако се събуди? - попита Карина. - Защото например аз бих му казала, че ако още веднъж се качи на кола и кара с повече от 20 км/ч ще го пречукам лично! - закани му се тя, а Ема се засмя, но този миг на щастие не продължи дълго. Тя бързо възвърна умореното си и измъчено изражение. - От кога не си спала? - питаше, защото Ема наистина изглеждаше много изморена. Сякаш някой е взел всичкия живец от нея и е останала само сухата черупка от човека, който е била.

     - Ами...-провлачи тя.

     - Ясно. Но ако продължаваш така ще имаме двама на легло, вместо само един! Хайде. Ела да се приберем вкъщи. Ще си вземеш душ и ще поспиш малко. Имаш нужда. - опита да я убеди Карина, но Ема поклати глава за 'не'.