No one can tear us apart

7.

  Междувременно:

    Нейтън стигна мазето. Влезе и се усмихна самодоволно.

   - Здравей, Валдез! Как си? - започна жизнерадостно и заби юмрук в носа му. От там шурна кръв.

    - Кучи син. - измъмри Мануел.

    - Покажи малко емоция! Не се ли радваш да ме видиш?! - заби още един юмрук, само че този път в корема му. Той изплю кръв. - Знаеш ли, мислих си за теб в болницата. Особено когато ми промиваха белите дробове! - той вече спря с лицемерието и го обърна на гняв. Намръщи се от гадния спомен. - Докторът навря една тръба в гърлото ми, за да ми почисти поне малко шибания обгорен бял дроб (За което отговорността е изцяло твоя). Ооо, да...беше много гадно! Но когато свърши, помолих доктора да го направи пак, с мисълта, че на теб ще ти правя много по-гадни неща. Тя ме държеше. Ще си платиш, че избра да се ебаваш точно с Гарсия! Пък и имаш доста дългове за уреждане, насъбрали се през годините! - Нейтън поклати глава и извади револвера си. - Знаеш ли, всъщност си късметлия, че ще умреш от такова произведение на изкуството. - размаха руския си револвер. - Чак да ти завиди човек! Има само два такива в света. За твое най-голямо съжаление, обаче, и двата принадлежат на Гарсия. Нито един на Валдез! - той го застреля в кракът. Не бързаше за никъде. Наслаждаваше се на болката на този нещастник, защото го мразеше. Най-малкото заради Андреа. Когато и Ема се появи в живота му - първата му мисъл беше, че не иска същото да се случи и на нея. Точно за това възнамеряваше да се погрижи тази вечер.

   - Наслаждавай се докато още можеш, задник! - изплю Мануел. Нейтън се усмихна, някак високомерно. Краят на започнатото преди 10 години беше близо. Думите на Валдез нямаха никакво значение за Нейтън вече. - Обаче, сигурен ли си, че кучката ти е в безопасност, докато се забавляваш? - каза. Жалък опит от страна на Мануел да го разколебае и да му влезе в главата, но истината беше, че на практика това беше запазена марка на Нейтън. Беше кралят на манипулацията. Мануел нямаше никакъв шанс. Освен това Нейтън беше повече от сигурен, че Емилия е жива и здрава. И е в безопасност. Но за всеки случай прати Елият да я погледне. След минута му се обади:

    - На бара са. С Назира. - каза той и въздъхна. Знаеше, че Нейтън щеше да се ядоса. Назира беше лош пример, от който Нейтън искаше да опази наивната Ема.

   - Добре. Идвам. - отвърна гневно.

   - А Валд... - тръгна да казва Елият, но Нейтън вече беше затворил.